Кодът на Луцифер [bg]

— Ужасно сте досаден. А и за ваша информация посочването на проблема, не го разрешава.

— Познаването на проблема ти помага да се съсредоточиш.

— Нужно ли е да имате отговор за всичко?

— Аз съм преподавател. Това ми е работата.

— Професоре! — извика Кайин.

— Той е по-близо — прошепна Лурдс.

— Чувам го. Не съм глуха. Щом излязохме от залата, те ще допълзят до вратата. — Това би направила тя на тяхно място.

— Професоре, чувате ли ме? — провикна се Кайин.

— Слушам ви.

— Не го слушайте — отсече Клийна.

— Печеля време — отвърна Лурдс.

— Оставете книгата — настоя Кайин. — Оставете книгата и ще ви пуснем да си вървите. Невредими.

— Аз не му вярвам — прошепна Лурдс. — А вие?

— Не! — Клийна продължаваше да отстъпва, като следеше вратата, професора и пространството зад тях.

— Можем да намерим друг да разчете книгата, професоре — провикна се Кайин.

— Да бе — прошепна Лурдс. — Обзалагам се, че съм единственият, когото са открили.

— Доста високо мнение имате за себе си, нали? Май преводът доста ви затрудни.

— Разчетох една част. За двайсет минути, бих добавил. Под напрежение. И без справочен материал.

— Освен това сте и скромен.

— Разбирам си от работата.

— Ще го напишат на надгробната ви плоча — прошепна Клийна.

— Мислех, че целта е да се измъкнем живи оттук.

— Професоре! — извика Кайин. — Договорихме ли се?

Клийна отчаяно се мъчеше да измисли нещо и тогава й хрумна идея. Погледна към Лурдс и запалката в ръката му. Сигурно се беше нагорещила.

— Запалете книгата — рече тя.

Лурдс се дръпна стреснато.

— Какво?

— Запалете книгата. Явно много държат на нея и ще искат да я спасят, вместо да ни преследват.

Лурдс притисна книгата към гърдите си.

— Няма да я изгоря.

— Тя не е ваша.

— Не е и тяхна.

Това наистина я вбеси.

— Не знаете дори дали е истинска. Може да е фалшива.

— Не мисля, че някой ще си направи труда да фалшифицира изкуствен език, основаващ се върху отмрял гръцки, за първоаприлска шега. Не знаем какво имаме тук.

— Струва ли си да дадем живота си за тази книга? — попита Клийна.

— Не знам. Може би.

Кайин отново се обади:

— Професоре, трябва да знаете, че в момента съм готов да застрелям и вас, и жената. Ще рискувам с друг преводач, но няма да изгубя книгата.

— Запалете я! — изкомандва отново Клийна.

— Не. Мой дълг като учен е да запазя тази книга.

— За да сложите името си под статия в някое прашно научно списание.

— Не става дума за това.

Клийна изруга.