Кодът на Луцифер [bg]

Бриджит влезе в склада и запали лампата. Взе огромен пакет салфетки и два плика с небелени фъстъци. Когато се обърна, Доусън й препречи пътя.

Първоначално тя опита да се усмихне. Момичетата на нейната възраст винаги го правеха. Но бързо схвана, че номерът няма да мине.

— Нямаш право да влизаш тук.

Доусън запази безизразното си изражение.

— Знаеш ли къде е сестра ти?

Това я сепна, но тя бързо се овладя.

— Нямам сестра. Имам двама братя.

— Нямаш никакви братя — отвърна Доусън. — Имаш една сестра. Клийна Маккена.

— Излезте оттук. — Бриджит пристъпи напред, сякаш се канеше да го избута от пътя си. Но той не помръдна и тя спря точно преди да го докосне. Цялата й смелост се беше изпарила.

— Знам къде е сестра ти — рече Доусън безстрастно. — Но нямам начин да се свържа с нея.

— Ако не си тръгнеш, ще викам.

Доусън я зашлеви през лицето, тя политна назад и изпусна пакетите.

— Млъкни и слушай. Извикаш ли, повече няма да видиш сестра си. Обещавам ти го. — Той дръпна якето си достатъчно, за да й покаже пистолета в кобура на хълбока.

Бриджит се хвана за главата. Сълзи се стичаха по бузите й. Цялата трепереше от страх.

— Знам, че имаш начин да се свържеш със сестра си, когато е извън града — продължи Доусън. — Само кимни. Ако ме изиграеш, ще те пратя в болница.

Тя уплашено затвори очи и кимна.

— Добре. — Доусън бръкна в джоба на ризата си и извади визитна картичка, на която имаше изписан на ръка телефонен номер. — Искам да й се обадиш веднага.

Разтреперана, Бриджит изтри кръвта от лицето си и кимна.

Доусън се усмихна, за да я успокои.

— Ако я няма, остави й съобщение. Искам да ми се обади на този номер. — Закрепи визитката върху кашона с бутилирана бира. — Предай й, че ако не ми се обади до два часа, няма да те види повече.

Бриджит трепереше и плачеше, но кимна, че е разбрала.

— Хей, Бриджит — обади се един плътен глас. — Защо се бавиш толкова? На келешчетата им свършиха ядките и почнаха да буйстват.

Мъжът с мускулите на Попай Моряка зави зад ъгъла и видя Доусън и Бриджит.

— Хей, какво става тук? — попита той.

Доусън го удари с два пръста в гърлото, после извади пистолета си и го повали на земята с три удара. Мъжът не можа дори да извика.

Задъхан от усилието, Доусън изтри кръвта от лицето си и се обърна отново към Бриджит. Тя най-сетне успя да извика:

— Помощ! Някой да помогне!

Доусън й се ухили, свали предпазителя на пистолета и го вдигна към главата й.

— Не биваше да го правиш.