Мечтан любовник
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Мечтан любовник». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Да бъдеш затворен в спалнята на жена е страхотно. Да бъдеш затворен в стотици спални в продължение на две хилядолетия – не чак толкова. А да бъдеш обречен да прекараш вечността като любовен роб, заробен между страниците на книга, може да скапе деня дори на един спартански воин. Като любовен роб, аз знам всичко за жените. Как да ги докосвам, как да им се наслаждавам и най-вече – как да им доставям удоволствие. Ала когато бях призован, за да изпълня сексуалните фантазии на Грейс Алекзандър, открих първата жена в историята, която видя в мен мъжа, изпитал невероятна болка в миналото си. Единствено тя си направи труда да ме изведе от спалнята и да ми покаже света. Тя ме научи отново да обичам. Но аз не съм роден, за да позная любовта. Прокълнат бях да прекарам вечността сам. Като истински пълководец много отдавна приех ориста си. Ала ето че сега открих Грейс – единственото нещо на този свят, без което изстрадалото ми сърце не може да живее. Вярно, любовта лекува всички рани, но ще успее ли да развали едно хилядолетно проклятие?
Джулиън Македонски
— Къде е?
Възторженият въпрос го накара да поклати глава. Това бе точно онзи ентусиазъм, който бе очаквал от Грейс.
Двете жени влязоха в кухнята и когато вдигна поглед от пъпеша, Джулиън срещна две кафяви очи, отворени толкова широко, че приличаха на спартански щит.
— Всемогъщи Боже! — ахна Селена.
Грейс скръсти ръце на гърдите си, с очи едновременно ядосани и развеселени.
— Джулиън, запознай се със Селена.
— Всемогъщи Боже! — повтори приятелката й.
— Селена? — Грейс размаха ръка пред лицето й, ала Селена продължи да го зяпа, без да мига.
— Всемогъщи Бо…
— Ще престанеш ли най-сетне? — скастри я Грейс.
Селена пусна на пода дрехите, които държеше в ръце, и пристъпи напред, така че да види цялото тяло на Джулиън. Погледът й тръгна от върха на главата му и се спусна чак до пръстите на босите му крака.
Джулиън едва успя да потисне обзелия го гняв.
— Искаш ли да ми провериш зъбите или предпочиташ да си събуя панталона, за да видиш дали всичко ми е наред там долу? — попита той по-заядливо, отколкото искаше. В крайна сметка, строго погледнато, тя беше на негова страна.
Само ако можеше да си затвори устата и да престане да го зяпа по този начин. Открай време не можеше да понася подобно прекомерно внимание.
Селена колебливо посегна да го докосне по ръката.
— Па! — каза той неочаквано и тя подскочи цяла стъпка във въздуха.
Грейс се разсмя, а Селена се намръщи и ги изгледа сърдито.
— Ей, вие двамата! Позабавлявахте ли се достатъчно на мой гръб?
— Заслужи си го — отвърна Грейс и като взе парченцето пъпеш, което Джулиън току-що бе отрязал, го пъхна в устата си. — Още повече че днес ти отговаряш за него.
— Какво? — възкликнаха Джулиън и Селена в един глас.
Грейс преглътна пъпеша.
— Е, не мога да го заведа на работа с мен, нали?
Селена се усмихна присмехулно.
— Обзалагам се, че на Лиса и на пациентките ти страшно ще им хареса.
— Също както и на пациента, който има час в осем. Както и да е, няма да е особено продуктивно.
— Не можеш ли да отмениш ангажиментите си? — попита Селена.
Джулиън бе напълно съгласен с нея. Нямаше никакво желание да се появява на каквито и да било обществени места. Единственият що-годе поносим аспект от проклятието бе, че повечето от онези, които го призоваваха, го държаха скрит в стаи или закътани градини.
— Знаеш, че не мога да го направя — каза Грейс. — Аз не съм женена за адвокат, който да ме издържа. Освен това не мисля, че на Джулиън ще му е приятно по цял ден да се мотае самичък из къщата. Убедена съм, че би искал да се поразходи и да разгледа града.
— Предпочитам да остана тук с теб — обади се той.
Защото онова, което в действителност искаше, бе да я види как се извива от удоволствие под него, да почувства как гладкото й тяло се плъзга по твърдия му член, докато накрая не изкрещи от екстаз.
Грейс срещна погледа му и той зърна жаждата, проблеснала в светлосивите дълбини на очите й. В този миг разбра какво се опитва да направи — отиваше на работа, за да не е близо до него.
Е, рано или късно щеше да й се наложи да се върне.
И тогава щеше да бъде негова.
А отдадеше ли му се веднъж, той щеше да й покаже издръжливостта и плама, на които бе способен един воин, обучен по спартански.
Сутринта едва се влачеше, докато Грейс приемаше обичайните си пациенти. Колкото и да опитваше да се съсредоточи върху тях и техните проблеми, така и не успяваше.
Защото час по час пред очите й изникваха загоряла, златиста кожа и две пронизващи сини очи.
И тази усмивка…
Как й се искаше никога да не я бе виждала. Именно усмивката му щеше да я погуби.
— … и тогава му казах, виж сега, Дейв, ако искаш да вземаш дрехите ми назаем — добре. Но стой настрана от дизайнерските ми рокли, защото когато на теб ти стоят по-добре, отколкото на мен, ми идва да ги даря на Армията на спасението. Права ли съм, докторе?
Грейс вдигна очи от бележника, където си драскаше фигурки на мъже с копия в ръце.
— Какво, Рейчъл? — попита тя пациентката, която седеше в креслото насреща й.
Винаги елегантно облечена, Рейчъл работеше като фотограф.
— Права ли бях, като казах на Дейв да не ми пипа дрехите? Така де, дяволите да го вземат, адски е гадно, когато гаджето ти изглежда по-добре в твоите дрехи, отколкото ти самата, нали?