Игри на изчезване [bg]

Лорънс наблюдаваше внимателно наркопласьора, който отпи от чашата си и направи гримаса. Не бе нужно да изпива целия чайник. Няколко глътки бяха предостатъчни. След като човекът плати вечерята и си тръгна, Лорънс го подмами в една сляпа уличка с някаква набързо скалъпена история, че уж се бил загубил, и го удари с електрошокова палка.

Когато виетнамецът дойде на себе си, беше вързан с верига за някаква ограда в покрайнините. Лорънс не го докосна повече с пръст. Отровата свърши всичко вместо него. Човекът издържа няколко часа. Оказа се по-силен, отколкото изглеждаше. Но скоро смъртоносният халюциноген подейства. Лорънс му задаваше въпроси и мъжът отначало отговаряше, после започна да бръщолеви несвързано. Тротоарът около него се кривеше и разтваряше като разтопен восък. Демони и дракони ревяха в ушите му. Невидими мечове режеха плътта. Той се дереше с нокти по лицето, докато от очите му не потече кръв. Молеше за куршум в черепа, но Лорънс отказваше да му го даде. Поне за момента. Остави го да се мъчи, вързан за оградата, в продължение на осем кошмарни часа.

Към края пласьорът лежеше сгърчен на тротоара, покрит със собствените си изпражнения и издаващ пронизителни писъци от болка и страх. Тогава Лорънс се усмихна и му пръсна черепа.

Всяка минута от тези осем часа му бе донесла неописуема наслада.

Лорънс бе следил тази пратка точно три седмици. Пропътувал бе стотици километри по някои от най-тежките терени в Югоизточна Азия. Спал бе в колиби и бордеи с течащи покриви, в сравнение с които товарният контейнер приличаше на „Риц-Карлтън“. Работодателят му го бе наел да проследи пратката след границата между Аруначал Прадеш и Мианмар, когато още беше в каросерията на онзи стар съветски брониран камион. Не бе успял да го открие веднага. Всъщност след няколко дни лутане из планините Канчин, където на всичко отгоре се водеха и военни действия, той бе започнал да се пита дали това нещо изобщо съществува. Може би щеше да се окаже просто слух или продукт на захраненото с хероин въображение на някой бунтовнически командир. Селата по границата бъкаха от легенди за призраци. Защо точно тази да е истинска? Лорънс не беше изцяло убеден в истинността й.