Игри на изчезване [bg]

По инстинкт веднага огледах за охранителни камери. Четири бяха насочени към входа, а още две покриваха тротоара и част от уличното платно. Нямаше никакви слепи петна. А ако се съдеше по вида на сградата, охранителната система вероятно беше от последно поколение. Луксозните казина могат да си позволят най-доброто. В този бизнес най-доброто означава цветно изображение с висока разделителна способност, подавано в компютър със специален софтуер за различаване на лица. Ако отвътре казиното изглеждаше толкова внушително, колкото и отвън, вероятно разполагаха и с други играчки. По дяволите, казах си аз, докато премятах сака си през рамо.

— Добре дошли в „Тамани Хол“ — каза единият от мъжете. — Сега ли пристигате, господине?

— Имам среща с приятел.

— Съжалявам, сър. Този вход е само за гости на Небесната вила. Как се казвате?

Пъхнах една хилядарка в горното джобче на униформата му и му казах първото фалшиво име, което ми хрумна:

— Утис.

Бутнах въртящата се врата и влязох вътре. Фоайето беше покрито е позлата. В центъра имаше фонтан с бронзова фигура на едър мъж в костюм от деветнайсети век и завити надолу мустаци. От двете му страни стояха два позлатени тигъра и огромен аквариум, пълен е медузи. Рецепцията се падаше вляво. Приближих се до една от служителките и плъзнах нова хилядарка по плота към нея.

— Търся една приятелка, която вероятно е отседнала тук — казах. — Може ли да проверим под няколко имена?

Дамата се огледа вляво и вдясно, после се пресегна и прибра банкнотата.

— Откъде да почна?

— С малкото име. Анджела. Не знам как й е фамилията. Снощи се запознахме в казиното и тя ми каза, че ще ме чака тук.

— Е, добре — каза жената. Зададе името в компютъра си. След миг се намръщи. — Много съжалявам, нямаме посетителка с това име. Хотелът е пълен едва наполовина, а последната Анджела, отседнала тук, е освободила стаята си преди шест дни.

— Хубаво — отвърнах аз. — А я пробвайте на Мария Апългейт.

Това беше името, което Анджела бе ползвала при изпълнението на първата си задача. Тогава се бе дегизирала като агент на ФБР от Ню Йорк.

Клавиатурата отново изтрака.

— Съжалявам, сър. И с това име нищо не излиза.

— Хм — казах аз, като потропвах с пръсти по мраморния плот. — Хайде още едно. Може да е наела стаята на името на съпруга си. Пробвайте с Джак Делтън.

Тя поклати глава, но още щом въведе името, лицето и разцъфна в усмивка.