Игри на изчезване [bg]

Извадих зарядното устройство на телефона си и свалих USB кабела от трансформатора. Свързах единия край с телефона и другия с USB порта под ключалката, после натиснах бутона за принудително рестартиране на телефона и изчаках да се зареди отново. Минаха няколко секунди, после екранът отново светна и новата програма се задейства. Щрак! Лампичката на ключалката светна в зелено и аз натиснах бравата.

Дявол да го вземе, един ден всеки ще може да ми върши работата.

След като влязох вътре, извадих отново пистолета. Не исках да рискувам. Апартаментът беше огромен и минималистично обзаведен, с абстрактни картини в ярки цветове, окачени по стените. В Макао такива хотелски стаи са нещо обичайно. Случва се някой милиардер да дойде от Сингапур за уикенда и да наеме цял етаж с апартаменти по две хиляди евро на нощ. Вратите и стените са боядисани в един и същ цвят — слонова кост; подобен е и цветът на кожените или пластмасови мебели. Този беше на две нива; изчистена вътрешна стълба от черен мрамор водеше към спалните горе. От тавана на горния етаж тръгваше изкуствен водопад, стичаше се по стената на дневната и пълнеше малък басейн.

Би било красиво, ако целият апартамент не бе изтърбушен и преобърнат наопаки.

Имаше вид, сякаш цяла орда бе минала през него, разрушавайки всичко по пътя си. Това в никакъв случай не бяха последици от пиянско парти, излязло извън контрол. Бяха търсили нещо. Една от картините висеше на връвта си от стената, платното беше нарязано с нож, някой бе проверявал за скрити кухини. Канапетата бяха пострадали още повече. Бяха изкормени, две от тях лежаха с краката нагоре до водопада, подът наоколо беше застлан с пух и парчета дунапрен. Възглавниците бяха нарязани на ленти. Очевидно бяха ровили навсякъде. Някаква рокля плуваше в басейна. Направих крачка напред и под краката ми изхрущя стъкло.

Опитах панела с електрическите ключове до вратата. Повечето осветителни тела бяха изпотрошени, но вградените в тавана лампи още работеха. Натиснах бутона с надпис „пълно осветление“ и непрозрачните завеси на прозорците се разтвориха; в помещението нахлу ярка слънчева светлина. Фасадите на съседните хотели трептяха в маранята.

Насочих се към кухнята и отворих най-близката врата с вдигнат пистолет. Баня, празна. След като погледнах зад канапетата до разбития телевизор с плосък екран, тръгнах нагоре, към спалните. Исках да се убедя, че съм сам. Чаршафите в голямата спалня бяха смъкнати на пода, матракът беше разрязан практически на две. Вентилаторът в банята се въртеше, но и там нямаше никого. Отворих вратата на душкабината, по която имаше още кондензат. И там нищо. След като огледах всички стаи и всички килери и гардероби, прибрах пистолета и въздъхнах дълбоко.