Игри на изчезване [bg]

8

Виктория Харбър, Хонконг

На шейсет километра от мястото Лорънс мина през бариерата, паркира мотоциклета, измъкна от джоба на якето си връзка ключове и отключи катинара на контейнера. Вратата се отвори сред облак прах. Той заопипва в тъмното, докато не откри кабела, провесен от тавана, и щракна електрическия ключ. Лампите примигнаха и светнаха.

Отвътре контейнерът не беше нищо особено. Спартански функционален, приличаше на малък апартамент. Имаше походно легло, дървен стол, бюро и в дъното — сандък с провизии. Най-близката тоалетна беше химическа — отсреща през улицата, а в контейнера имаше каса минерална вода и пластмасов леген вместо мивка. Всичко, от което би могъл да се нуждае един мъж. До приключване на операцията това щеше да бъде неговият дом.

Лорънс беше едър като бик — метър и деветдесет и пет, близо сто и двайсет килограма. Минаваше трийсет, но не му личаха. В предишния си живот се бе опитал да служи в армията. Родом от Тенеси, беше почти преминал първоначалното военно обучение, но го уволниха дисциплинарно заради побой над друг новобранец, когото бе оставил полужив. Макар никога да не бе участвал в бойни действия, първоначалното обучение му бе помогнало да придобие завидна физическа форма. В никакъв случай не можеше да мине за красив — лицето му беше грубо и надупчено от сипаница, сламената му коса стърчеше във всички посоки, — но определено не беше и грозен. Можеше да вдига 200 кг от лежанка и да сваля капачки на бирени бутилки с изстрели от своя зиг-зауер. Но не обичаше да използва пистолет, освен когато се налагаше. Все пак това беше част от професията му. През живота си бе убил много хора — мъже, жени и деца — и за нищо не съжаляваше; би го направил отново, без да му мигне окото. Лорънс не притежаваше високата нравственост и дисциплина на истински войник, но знаеше добре кой е.

Един наемен убиец.

За пръв път бе влязъл в допир със смъртта в Банкок преди шест години, когато го бяха наели да разпита виетнамски наркопласьор, отишъл там на почивка. Беше го проследил от летището до един китайски ресторант, близо до Сукумвит. Когато човекът отиде в тоалетната, Лорънс се приближи до масата и изсипа в чая му препълнена супена лъжица изсушен екстракт от татул. Татулът е обикновено на вид растение с бели цветове, което вирее по целия свят. На вкус е като долнопробен билков чай и съдържа в огромна концентрация смъртоносен токсин, наречен скополамин. Използва се в медицината за лечение на язва, паркинсон, проблеми с уринирането и други заболявания. В големи дози води до фатален изход, като преди това предизвиква повръщане, страхова невроза, амнезия, висока температура, халюцинации и накрая колапс на кръвообращението. Понякога смъртта може да настъпи след часове, като през цялото време жертвата изпитва ужасни физически и психически страдания.