Абсолютен контрол [bg]

- Какво ни дава това?

- Теоретично максималното натоварване ще доближи десет ексафлопа - около двайсет хиляди трилиона изчисления в секунда.

- Това означава, че сме най-добрите, нали?

- Никой друг не е дори близо зад нас.

- Подгответе пиар информация - каза Йън през рамо. - Искам това да се качи в интернет минута след като приключим теста.

Той сложи ръка на рамото на Пател и го отведе в един по- отдалечен ъгъл.

- Готов ли е?

- Аз ще спазя моята част от уговорката, ако и ти спазиш твоята.

Частта на Йън беше да се погрижи системата на охлаждането да работи според обещанията. А частта на Пател беше да натовари „Титан“ до предела и да изцеди двадесет хиляди трилиона изчисления в секунда. Отново беше време да вкарат стрелките на приборите в червената зона.

- Добре, тогава. Нека стартираме това бебче.

Инженерите се върнаха по работните си места зад стъклената стена и си сложиха шумоизолиращи слушалки. Жуженето, което Йън беше забелязал, когато влезе в лабораторията, се засили. От машините се чу метално щракане, което се учести, шумът се усилваше с всяка секунда, сякаш някой разбъркваше стотици метални плочки за домино.

- Откъде бихте искали да наблюдавате демонстрацията? Може би от друго място?

- От „Еверест“?

Йън се бореше с желанието да запуши уши с длани.

- Става - извика Пател.

Двамата минаха по коридора до една по-малка и по-тиха стая. Тя беше празна, а едната й стена беше от тъмно прозрачно стъкло. Това беше „Еверест“ - „експериментална визуализационна среда за наука и технологии“. В действителност представляваше тридесет и седем мегапикселова стереоскопична стена, изградена от осемнадесет отделни дисплея.

Максималните способности на „Титан“ щяха да бъдат тествани с три авангардни кода. S3D моделираше молекулярната физика на вътрешното горене в опит да се намалят вредните емисии газове от изкопаемите горива. WL-LSMS симулираше взаимодействията между електроните и атомите в магнитните материали, а CAM-SE симулираше специфични сценарии за промени в климатичните условия и за един ден компютърно време можеше да даде стойности за метеорологичните условия за пет години напред.

- Пускаме CAM-SE - каза Пател. - Между другото можем да открием дали Земята ще я има след петдесет години.

- Бихме могли.

Честно казано, Йън се вълнуваше повече дали след петдесет минути „Титан“ ще бъде годен за работа, или ще представлява купчина пламтящ силиций. Той скръсти ръце и се обърна към стената от черно стъкло. По дължината й преминаваха шест близо разположени линии - червена, жълта, оранжева, зелена, синя и виолетова.

Светлината в стаята помръкна.

В горния ляв ъгъл започна да мига надпис „Фаза едно стартирана“. „Титан“ беше започнал да работи.