Абсолютен контрол [bg]

Автор: Райх Кристофер
Год: 2015
Язык: болгарский
Год: Сиела
ISBN: 9789542817741
Переводчик: Христо Димитров
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Абсолютен контрол [bg]». Краткое содержание книги:

Личният ви животе вече за продан! На едно пусто шосе близо до Остин, Тексас, агентът на ФБР Джо и неговият информатор са разстреляни. Жена му Мери и двете му дъщери остават в неведение какво се е случило, още повече че официалният доклад стоварва вината върху Джо. Но съпругата му усеща, че има нещо гнило в това обяснение. Подозренията ѝ се засилват, когато последното гласово съобщение от Джо се оказва мистериозно изчезнало от нейния телефон. Мери няма избор, освен да започне да рови, но не среща разбиране от колегите на Джо. Скоро тя осъзнава, че неин враг е един от най-могъщите хора на планетата, стоящ зад разработването на свръхтехнологичен компютър, който може да разкрие всичко за всеки. И той няма ни най-малко намерение да позволи истината за смъртта на съпруга ѝ да излезе на бял свят – защото залозите са нищо по-малко от глобална доминация и абсолютен контрол над живота на всеки един жител на планетата. На фона на скандалите с подслушване на държавни глави във Франция и Германия, както и на разкритията, които направиха Едуард Сноудън и Джулиан Асанж, романът „Абсолютен контрол” звучи не само актуално, но и стряскащо реалистично. Майсторът на трилъри Кристофър Райх вече е известен със своите бестселъри, които неотменно намират място в списъка на най-продаваните книги на „Ню Йорк Таймс”.

Перейти на страницу:

Отдолу се отчиташе вътрешната температура на суперкомпютъра. Засега беше двадесет и четири градуса.

Линиите по стъклото се раздвижиха, започнаха да се преплитат и да танцуват една с друга, сякаш подложени на слаб ток. Датчикът за температурата показа двадесет и седем градуса, след това се промени на тридесет. Движенията на линиите станаха по-трескави, всяка сякаш водеше собствен живот и се гънеше по синусоида и косинусоида - с редуващи се големи и малки амплитуди на вълните. Линиите бяха визуално представяне на изчисленията на „Титан“, докато машината напредваше през сложния код и анализираше милиарди възможни климатични модели. Линиите вече не бяха само шест, а двадесет, после станаха тридесет, а накрая не можеха да се преброят и се сляха в спираловидна цветна дъга.

Температурата продължаваше да се покачва. Чу се нов звуков сигнал и надписът се промени на „Фаза две“. „Титан“ вече работеше по-бързо.

Сякаш по команда линиите се изплъзнаха от примката на двуизмерната стена и изскочиха в стаята. Йън и Пател бяха заобиколени от море от многоцветни гънещи се вълнови функции, озоваха се окъпани в неонова светлина.

49°.

65°.

Машината загряваше твърде бързо.

Йън не каза нищо. Ако си беше отворил устата, щеше да изкрещи, затова само погледна косо Пател. Програмистът вече не приличаше на ентусиазиран ученик. Диво виещите се линии осветяваха облото му и доскоро доволно лице в полутъмната стая, но сега изражението му беше като на обречен затворник, очакващ ужасяваща присъда.

77°.

82°.

Йън си тананикаше нещо и примигваше неволно при всяка смяна на показателите. Ако вътрешната температура на „Титан“ надхвърлеше деветдесет и три градуса в продължение на тридесет секунди, суперкомпютърът щеше да се изключи сам. Нямаше да има никаква, среща във Форт Мийд, а гигантското съоръжение в Юта щеше да бъде демонтирано и върнато за поправка. Преработването на охлаждащата система щеше да отнеме месеци.

Въпреки притеснението си Йън усети как успява да се откъсне и да се почувства част от по-голяма схема. Не знаеше как да я нарече, може би интелект или вселена. А защо не прогрес. Първите компютри използваха перфокарти, за да подредят в табличен вид резултатите от изборите. После дойде времето на чиповете, на силициевите платки и на микрочиповете. Последното достижение бяха наночиповете, тънки като човешки косъм, толкова дребни, че трябваше да се гледат с електронен микроскоп. Днес един смартфон за сто долара притежаваше изчислителната мощ да изстреля „Аполо 11“ и двама души да кацнат на лунната повърхност.

„Титан“ беше един милиард пъти по-мощен.

Бог е в машините.

„Еверест“ светна в синьо. Звуковият сигнал прозвуча отново, а ужасният шум се усили. Надписът се промени на „Фаза три“.

„Титан“ беше достигнал максималната си скорост. За една секунда той извършваше толкова операции, колкото първият мейнфрейм компютър за една седмица.

93°.

- Изключи го! - изкрещя Пател. - Ще изгори!

- Чакай - спря го Йън.

Всичко или нищо. Беше време да вкара стрелката в червената зона.

Минаха десет секунди. Петнадесет.

- Йън... Моля те. Изключи го.

- Още секунда.

- Трябва да го изключиш!

В този миг се случи нещо чудесно.

88°.

Температурата започна да спада.

82°.

Числата продължиха да намаляват.

Пател сграбчи Йън за ръката. Той не помръдна и не възрази. От син панелът стана червен. Пател започна да се смее.

- Работи! - възкликна той, макар че гласът му потъна сред оглушителното тракане.

Йън не каза нищо и само кимна. Притеснението му изчезна и спокойствието му се възстанови. Чувстваше се по-уверен от всякога. Искаше му се да каже „Разбира се, че работи“. Все пак той го беше създал.

За краткото време в Остин Джо беше приел „При Тредгил“ на улица „Ламар север“ като дом извън дома си. Ресторантът беше местна забележителност, помещаваше се в сградата на стара бензиностанция, беше боядисан в светли тонове и светеше от неон. В мига, в който предложи да се срещнат там, Мери съжали за думите си, но Дон Бенет се съгласи толкова бързо, че тя нямаше време да промени мнението си.

Когато тя пристигна, Бенет вече я чакаше. Беше облечен в костюм с жилетка, седеше в едно от сепаретата и си играеше с джубокса на масата.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?