Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]

През февруари 1981 г. Рон пак беше арестуван за шофиране в нетрезво състояние и този път беше признат за виновен. След няколко дни в затвора отиде до Чикаша, за да се види със сестра си Рене и мъжа й Гари. Когато се върнаха от църква една неделя, те просто го намериха в задния двор на къщата си. Рон им обясни, че от известно време спи в палатка зад оградата им. Наистина приличаше на човек, който живее така. Твърдеше, че току-що е избягал от някакви военни в близкия град Лоутьн, които натрупали оръжия и експлозиви в къщите си и планирали да превземат базата. За щастие, той успял да се измъкне навреме и сега имал нужда от място, където да се скрие от тях.

Рене и Гари му позволиха да спи в спалнята на сина им. Гари му намери работа в една ферма, където да товари слама, но Рон се задържа на нея само два дни, след което напусна и обяви, че е намерил отбор по софтбол, който има нужда от него. По-късно собственикът на фермата се обади на Гари и му каза, че не иска Рон да се връща на работа и че според него този човек има сериозни емоционални проблеми.

Точно тогава интересът на Рон към американските президенти изведнъж се възроди и в продължение на цели дни той не можеше да говори за нищо друго. Освен че можеше да ги изброи до един хронологично и в обратен ред, той знаеше всичко за тях — дата и място на раждане, колко мандата са изкарали, имената на вицепрезидентите, жените и децата им, най-големите успехи на администрациите им и прочие. Всички разговори в дома на семейство Симънс трябваше да се въртят около американските президенти. В присъствието на Рон не можеше да се обсъжда нищо друго.

Беше минал изцяло на нощен режим на живот. Въпреки че искаше да заспи вечер, просто не можеше. По цяла нощ гледаше телевизия със силен звук. С първите лъчи на зората му се приспиваше и той се унасяше. Семейство Симънс, уморени и с червени очи след безсънната нощ, мълчаливо закусваха и отиваха на работа.

Рон често се оплакваше от главоболие. Една нощ Гари чу някакви шумове и го хвана да рови в шкафчето с лекарствата, където търсеше нещо за притъпяване на болката. Когато положението стана нетърпимо, Гари направи неизбежното и накара Рон да седнат и да си поговорят сериозно. Обясни му, че няма нищо против той да остане да живее при тях, но трябваше да се пригоди към техния начин на живот. Рон не даде никакви признаци, че осъзнава какъв е проблемът. Тръгна си мълчаливо и се прибра при майка си, където или спеше почти денонощно на канапето, или се криеше в апартамента си над гаража. Беше на двайсет и осем години и не можеше да приеме, че има нужда от помощ.