Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))». Краткое содержание книги:
— Извинявай, драга — рече Птахор и пое от ръката ми пробоя. — При слънцето ще се върне, право в бащината си златна ладия, Амон да го благослови.
Докато приказваше, той бързо и сръчно въртеше пробоя между дланите си и със скърцане го вкара в костта. Тогава престолонаследникът отвори очи, пристъпи крачка напред и с треперещо лице каза:
— Не Амон, а Ра-Херахти да го благослови, превъплътен в Атон! Вдигнах почтително ръце, макар да не знаех за какво говори. Пък и кой ли може да помни хилядата египетски богове? Най-малко един ръкоположен жрец на Амон, който достатъчно си е блъскал главата с неговите свещени триади и деветорки.
— Така де, Атон — смънка Птахор примирително. — Именно Атон, аз просто сбърках. — Той отново взе кремъчния нож и чукчето с абаносова дръжка и с леко почукване почна да отделя костта. — Много добре помня, че в божествената си мъдрост фараонът накара да съградят храм на Атон. Беше май наскоро след раждането на, принца, нали, прекрасна Тейе? Да, още малко остана. — Той угрижено погледна към престолонаследника, който стоеше до леглото със свити пестници и потръпващо лице. — Впрочем една глътка вино би подсилила ръката ми и не би се отразила зле на принца. Сега вече наистина си заслужава да се разпечата и една царска делва. — Подадох му клещите и той изкърти отделената кост, при което главата в скута на царицата изпращя. — Малко светлина, Синухе!
Птахор въздъхна, защото най-трудното беше минало. Аз също въздъхнах неволно и това чувство на облекчение като че ли се пренесе върху фараона — крайниците му леко помръднаха, дишането му се забави и той потъна в още по-дълбоко безсъзнание. Под ярката светлина Птахор съсредоточено се взря в мозъка на фараона, който се виждаше през черепния отвор. Мозъчното вещество беше сиво-синьо и потръпваше.
— Хм — промълви Птахор замислено. — Направих каквото можах. По-нататък Атон да се погрижи за него, защото това е работа на боговете, а не на хората.
Леко и внимателно той върна костта на мястото й, запълни пукнатините с лепило, дръпна кожата обратно и превърза раната. Царската съпруга отпусна главата върху облегалката от скъпоценно дърво и погледна Птахор. Кръвта в скута и беше засъхнала, но сега тя не мислеше за това. Птахор срещна смелия й поглед и каза тихо, без да се покланя:
— Ще доживее изгрева, ако волята на неговия бог е такава. После вдигна ръце в знак на скръб и аз сторих същото. Но когато повторно вдигна ръка, за да изрази съболезнованията си, аз не посмях да последвам примера му. Какъв бях аз, та да съчувствувам на царските особи? Почистих инструментите на пламък и ги прибрах в абаносовото сандъче на Птахор.
— Наградата ти ще бъде голяма — рече царската съпруга и ни даде знак, че можем да се оттеглим.
В царската зала за нас бяха приготвили трапеза и Птахор зарадвано погледна делвите с вино край стената. Като се запозна с печатите им, той нареди да отворят една и робите ни поляха да си измием ръцете. Запитах го как се осмелява да разговаря така непочтително с царската съпруга и престолонаследника.
— Няма съмнение, че фараонът още приживе е бог — отвърна Птахор и се захили, заприличвайки още повече ма стар павиан. — Строят му храмове и му принасят жертви, но като лекар, ти видя, че и той е обикновен човек, смъртен като всеки от нас. Царската съпруга също е човек с всички качества на една жена. В ушите им моите думи са като бръмчене на муха и ако аз бръмчах както останалите мухи край тях, те нямаше да ме чуват. А сега казват: „Птахор е странен, но порядъчен човек. Да му простим глупостта заради годините и доброто му намерение.“ И не ме забравят, а ми дават скъпи подаръци. Хубаво е и ти да запомниш: ако искаш владетелят да се вслушва в думите ти, говори му не както другите, а като на човек, като на себеподобен. Тогава той или ще те изслуша, или ще те изхвърли от палата, но и в двата случая ще те запомни. А не е малко нещо фараонът да помни подчинения си.
Птахор пиеше и виното го развесели. Кръвоспирателят лакомо тъпчеше в устата си месо с мед и забравил сънената си недружелюбност, каза:
— Няма я вече глинената къщурка.
Той също пиеше вино. Пиеше го като бира и скоро очите му се ококориха, а лицето му се зачерви.
— Не, няма я глинената къщурка, край! — повтори той.