Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

Поклонихме се доземи пред умиращия фараон. Всеки, който що-годе познаваше смъртта, беше наясно, че тук цялото изкуство на Птахор бе излишно, но трепанацията на фараона открай време е била последната мярка, освен ако преди това не го е стигнала естествена смърт. Сега трябваше да се постъпи именно така и ние се заехме за работа. Отворих абаносовото сандъче, почистих на пламък още веднъж ножовете, пробоите и клещите и подадох на Птахор свещения кремъчен нож. Придворният лекар вече беше обръснал и измил главата на умиращия. Птахор нареди на кръвоспирателя да приседне в края на леглото и да вземе главата на фараона в скута си.

Тогава обаче великата царска съпруга Тейе застана до леглото и се възпротиви. До този момент тя бе стояла неподвижно като статуя край стената и с вдигнати нагоре ръце изразяваше дълбоката си скръб. Зад нея стояха младият престолонаследник Аменхотеп и сестра му Бакетамон, но аз не бях посмял да отправя поглед към тях. Сега, при настъпилата в стаята суматоха, ги познах — бях виждал царските им изображения в храма. Престолонаследникът беше на моя възраст, но по-висок на ръст. Притворил очи, той държеше главата си изправена и удължената му брадичка стърчеше напред. Крайниците му бяха болезнено слаби, клепачите и мускулите на лицето му потръпваха. Принцеса Бакетамон имаше хубави, благородни черти и големи продълговати очи. Устните и бузите й бяха оранжево оцветени, носеше дреха от царски лен, под която крайниците и изглеждаха като на богиня. По-внушителна от тях двамата несъмнено беше великата царска съпруга Тейе, макар външно да бе по-дребна и понапълняла от възрастта. Тя имаше много тъмна кожа и широки, изпъкнали скули. За нея бях чувал, че произхождала от простолюдието и в жилите й течала негърска кръв, но не съм сигурен в това. Знам само, че погледът й беше мъдър, смел и остър. Въпреки че в регистрите родителите й не бяха отбелязани като благородници, тя притежаваше властна осанка. Когато махна с ръка и погледна кръвоспирателя, той изглеждаше като прашинка под широките й тъмнокафяви нозе. Разбирах я, защото кръвоспирателят беше неграмотен говедар от ниско потекло. Стоеше с отпусната глава, провиснали ръце, зяпнала уста и глуповата самонадеяност в изражението. Липсваха му всякаква дарба и ум, ала беше способен с присъствието си да спира кръвотечения. Затуй го бяха отделили от ралото и воловете му и го бяха назначили в палата. Колкото и да се миеше, около него винаги се носеше миризмата на говежди тор. Той самият не можеше да обясни на какво дължи способността си — не беше някакво умение и още по-малко прилагане на умение. Тя просто съществуваше у него, както в чакъла може да попадне бисер. Тази способност не се придобиваше нито с учение, нито с умствени занимания.