Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))». Краткое содержание книги:
Времената бяха тревожни, а великият фараон боледуваше. На есенния празник видях съсухреното му старческо лице, когато — окичен със злато и скъпоценни камъни, неподвижен като идол в паланкина си и привел глава под тежестта на двойната корона — бе донесен в храма. Боледуваше и церовете на царските лекари вече не можеха да му помогнат. Носеше се слух, че последният му час наближавал и престолонаследникът скоро щял да заеме мястото му на трона. Но престолонаследникът беше младеж на моя възраст.
В храма на Амон принасяха жертви и отслужваха молебени, ала Амон не отправяше помощ на божествения си син, макар фараон Аменхотеп III да му беше построил най-величествения храм на всички времена. Говореше се също, че фараонът се бил разгневил на египетските божества и изпратил вестоносец при тъста си, митанския цар от Нахарина, с молба чудодейната ниневийска богиня Ищар да го излекува. Тази постъпка беше такова оскверняване на Амон, че в храма и в Дома на живота споменаваха само шепнешком за нея.
Изображението на Ищар пристигна и аз видях къдробради жреци със странни покривала на главите и плътни вълнени мантии да го носят, плувнали в пот, по улиците на Тива под звуците на медни тръби и малки барабани. Ала за радост на нашите жреци чуждоземното божество също не успя да помогне на фараона — когато реката почна да приижда, царският трепанатор бе повикан в палата.
Откакто бях в Дома на живота, не бях виждал Птахор ни веднъж, защото трепанации се правеха рядко, а и като ученик, нямах възможност да присъствувам на специализирани операции. Сега Птахор бързо бе донесен от жилището си в Дома на живота. Докато се миеше в умивалнята, аз се стараех да се навъртам наоколо. Беше си все така плешив, но лицето му се бе сбръчкало и бузите му висяха печално от двете страни на намръщената му старческа уста. Той ме позна, усмихна се и рече:
— Ти ли си, Синухе? Успял си доста да напреднеш, а? Подаде ми абаносовото сандъче, в което държеше инструментите си, и ми кимна да го последвам. За мен това беше изключителна чест, за която и царските лекари можеха да ми завидят, и аз я приех с достойнство.
— Трябва да изпробвам сигурността на ръцете си — каза Птахор. — Ще отворя един-два черепа тука, за да видя как ще ми потръгне работата.
Очите му бяха воднисти, а ръцете му малко трепереха. Влязохме в отделението за неизлечимо болни, парализирани и пациенти с черепни увреждания. Птахор прегледа няколко, избра един старец, за когото смъртта беше избавление, както и един роб. Последният бе загубил говора си и не можеше да движи крайниците си, след като при едно улично сбиване му бяха строшили черепа с камък. Дадоха им да изпият упоително лекарство, отнесоха ги в операционната и ги измиха. Птахор сам изми инструментите си и ги почисти на пламък.
Моята задача беше да обръсна косата на двамата пациенти с най-острия бръснач. След туй още веднъж измиха и почистиха главите им, намазаха кожата с обезболяващ мехлем и Птахор можеше да започне операцията. Най-напред той разряза кожата на главата на стареца и я изтегли на двете страни, без да се смущава от обилното кръвотечение. После с тръбовиден пробой сръчно проби отвор в оголения череп и вдигна отделилото се парче кост. Старецът запъшка и лицето му посиня.
— Не виждам никакво увреждане в главата му — рече Птахор, сложи костта на мястото й, заши кожата с няколко бода и превърза раната, след което старецът издъхна.
— Струва ми се, че ръцете ми малко треперят — отбеляза Птахор. — Може би някой от младежите ще ми донесе чаша вино.
Освен лекари от Дома на живота сред присъствуващите имаше цяла група бъдещи специалисти по черепни увреждания. Като се подкрепи с вино, Птахор насочи вниманието си към роба, който седеше завързан и гледаше навъсено, независимо от изпитото упоително. Птахор нареди да го завържат още по-здраво. Главата му стегнаха в поставка, която и великан не можеше да помръдне. Птахор разряза кожата на главата му, като този път следеше по-грижливо кръвотечението. Кръвоносните съдове по краищата на кожата бяха обгорени и изтичането на кръв бе спряно с медикаменти. Това извършиха другите лекари, тъй като Птахор не искаше да пренапряга ръцете си. Разбира се, в Дома на живота бяха довели обичайния за такива случаи кръвоспирател — неук човек, чието присъствие беше достатъчно, за да престане всяко кръвотечение завчас. Но Птахор желаеше да изнесе лекцията си самостоятелно и същевременно пестеше силите му за операцията на фараона.