Тези луди, луди глезли
- Автор: Сайкс Плам
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тези луди, луди глезли». Краткое содержание книги:
Господи, защо членовете на моето семейство винаги преувеличават нещата? Казах на мама, че става въпрос за три седмици.
„Аз съм Деби Стодард. Работя за «Дейли Мейл». Утре пускаме материал за разваления ви годеж. Ще ми звъннете ли да потвърдите?“
— Мамо, как можа да го направиш? — проплаках аз, когато се свързах с нея. Бях й бясна.
— Скъпа, щеше да е много неловко за семейство Суер, а и за мен в селото, ако беше развалила годежа в последния момент, затова леко ги подготвих предварително…
— Семейство Суер дори не живеят в момента там. Замъкът се е превърнал в конферентен център под наем. Мамо, какво толкова лошо има да се откажеш от наемането на конферентен център? Никога повече няма да ти споделя нещо лично. Не развалям годежа. Просто обмислям дали ще е зле, ако предизвикам едно дребно изчакване.
Затворих телефонът бясна. Какво, за Бога, щях да правя сега? Зак не биваше да разбере за случилото се. В този момент звънна Джули. Вълнуваше се от предстоящото запознаване с Чарли.
— Току-що го проверих в „Гугъл“. Той е най-страхотният режисьор, желана партия…
— Проверила си го в „Гугъл“? Джули, какви ги говориш? — възкликнах аз.
— В Ню Йорк всеки чете за всеки в „Гугъл“. То е неразривна част от излизането на среща в наши дни — обясни тя.
Понякога приказките на Джули ме карат да мисля, че да излезеш на среща в Ню Йорк е по-трудно, отколкото в „Сексът и градът“, а по мое мнение на онези момичета им е дяволски трудно в това отношение.
— Както и да е — продължи Джули, — Чарли наистина прави страхотни филми.
— Гледала си филмите му? — смаях се аз.
— О, неее… Звучат ми прекалено депресиращи. Но отзивите в „Ню Йоркър“ са страхотни. Представяш ли си? Вече съм напълно влюбена в него. Той очевидно е творец по рождение.
— Джули, държиш се изключително цинично.
— Казваш го сякаш е нещо лошо. Как мислиш, дали предпочита еднократно изрусени блондинки или двукратно? Винаги мога да отскоча набързо в „Бергдорф“.
На следващия ден — деня, обявен от Мъфи за купона — тайно отмених всички откази, направени от мама. Страшно се изнервих, защото това почти ме лиши от време за загар менте, да се гримирам както трябва или да свърша каквото и да било. От всички тези грижи бях пребледняла до неузнаваемост, но най-важното беше Зак никога да не разбере какво е свършила мама зад гърба му.
Едничкото хубаво нещо в деня на купона беше, че го прекарах в апартамента си, който обожавам. Когато се сдобих с него, не повярвах на късмета си: той е почти в центъра на Уест Вилидж, на ъгъла на улиците „Пери“ и „Уошингтън“ и заема най-горния етаж на хубава, старинна, тухлена сграда отпреди войната, но без асансьор. Имам прозорци на две от стените и виждам как реката проблясва в далечината. Боядисала съм всички стени в лазурносиньо, за да приличат на водата. Апартаментът не е голям: само спалня, всекидневна с камина и ниша, превърната в кабинет, но е дяволски красив с вещите из него. Направо е от класа, а не като апартаментите на някои момичета в Ню Йорк, претрупани с всевъзможни предмети и джунджурии. Напълно съм алергична към разхвърляни навсякъде обувки и не мога да съм приятелка с момичета, които имат тонове дрехи вместо мебели. Предпочитам да се придържам към изисканото, ако разбирате какво имам предвид. Във всекидневната виси страшно красив старинен полилей — намерих го в Париж, — по стените са закачени снимки и има тапициран в бледосиньо диван, на който лежа с часове, чета книга и слушам музика. Цялата ми спалня е пълна с бели, ръчно плетени покривки и кувертюри; мама ми ги изпраща от Англия, когато не е заета да прави досадни неща, например да отменя уговорените събития за сватбата ми, без да ми каже. Господи! Мама! Кошмар.
Ненапразно Лексингтън Киникът се слави като Краля на розите в Ню Йорк. Същата вечер бе преобразувал трапезарията на Мъфи в градина от розови рози и орхидеи. Прелестното им ухание създаваше впечатлението все едно си в бутилка парфюм „Фракас“. Бледорозовите покривки хармонираха идеално с цвета на цветята, сякаш бяха расли заедно с тях в оранжерията. Лексингтън бе успял да намери и розови седефени чинии, които бе разположил по масите и напълнил с ягоди. Нищо чудно, че всички го смятат за гений. Така или иначе до тази вечер дори не подозирах, че съществува розов седеф.
Откакто се върнахме от Ел Ей вероятно се бе случило нещо, защото вечерта на купона Зак беше неузнаваемо ласкав. Усмихваше се, целуваше ме сякаш вчера сме се върнали от Бразилия, държеше ме за ръката през цялото време; беше съвършено друг човек. Слава Богу. Явно беше точно както си мислех: Зак е истинска кукла с лъкатушни настроения подобно на всички мои познати в Ню Йорк. Точно когато гостите започнаха да пристигат, той ме отнесе на ръце до една от спалните и ми подари най-красивата огърлица от розови аметисти, която сте виждали; камъните бяха правени по поръчка, защото той знаеше, че розовото е любимият ми цвят. Изпитах огромно облекчение, че не бях поискала едно дребно отлагане.