Тези луди, луди глезли
- Автор: Сайкс Плам
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тези луди, луди глезли». Краткое содержание книги:
Джули бе най-сияйната наследничка на събирането. Не спря да флиртува с Чарли цяла вечер. Той я покани на вечеря минути след като се запознаха; тръгнаха си заедно. Моят годеник и аз напуснахме събирането поотделно. Зак обясни, че заминава в командировка във Филаделфия рано на следващата сутрин и не искал да се прибира късно с мен. Доста се разстроих, но нямах очи да се оплаквам, защото беше така мил цялата вечер, пък и ми подари огърлицата, и така нататък. Но определено се чувствах объркана, задето прибягна до номера си да ми изчезва, и то точно тази вечер. Но Зак си е такъв: никога не знаеш какво да очакваш.
Няколко дни по-късно беше рожденият ден на Зак. И тогава той отново започна да се държи странно. Повтаряше колко мрази рождения си ден, защото майка му винаги го забравяла, когато бил дете. (Като цяло това беше добре, защото се чувстваше депресиран, а всички красиви секретарки в офиса на импресариото му не спираха да повтарят, че прави най-хубавите си снимки, когато е депресиран.) Поисках да го заведа на обяд в „Бара на Хари“, за да го почерпя. Дори поръчах в „Киприани“ да опекат любимата торта на Зак. Звъннах му сутринта да уточня по кое време да мина да го взема от ателието му в Ист Вилидж за обяд.
— Няма да дойда. Казах ти: мразя ’ибания си рожден ден. Престани да ми досаждаш.
— Но аз го правя, за да престанеш да мразиш рождения си ден. Искам да се отърсиш от потиснатостта си — обясних шокирана.
— Не схващаш ли? Обичам да съм ’ибано потиснат. Така функционирам по-добре. Как ще си върша работата, ако през цялото време съм щастлив?
Затръшна ми телефона. Няколко пъти се опитах да се свържа с него, но линията даваше постоянно заето. Трябваше да изляза от апартамента. В отчаян опит да се разсея взех такси до центъра на града и се срещнах с Джули в салона за красота на „Бергдорф“, където тя се бе разположила в огромен фотьойл, за да си направи френски маникюр. За него са необходими часове; като грижа за ноктите неговият еквивалент е да нарисуваш „Мона Лиза“.
— Яко! Направо съм отвъд от вълнение — възкликна тя, виждайки ме. — Чарли е толкова сладък. Всеки ден ми изпраща страшно умни интелектуални имейли, които въобще не разбирам. Не е ли очарователно? Ще ме води на ваканция в Италия. Обещава да ми изпраща цветя всеки ден, когато се върне в Ел Ей, където познава абсолютно всички. Познава, мисля, дори Брад Пит, а знаеш колко искам да заведа Дженифър да пазарува в „Бергдорф“. Тази връзка е много добра за кариерата ми… Е, целуването не беше като в „Девет седмици и половина“, но не можеш да имаш всичко в една връзка, нали? — завърши Джули.
После ме попита защо не съм на обяд по случай рождения ден на Зак, но нямаше как да й обясня, защото лицето ми се обля в сълзи, преди да си отворя устата.
Искрено желаейки да ме разсее, Джули ме покани да изляза с нея и Чарли същата вечер. Според думите й Чарли бил отлично информиран и тя никога не разбирала за какво всъщност говори той, та се надява аз да й обясня. Отвърнах, че и през ум не ми минава да се натрапя на романтична вечеря за двама, пък и тайно очаквах да успея да видя Зак по-късно. Не бях го виждала от събирането при Мъфи; бях сигурна, че лошото му настроение вече се е изпарило.
Същата вечер Зак не ми звънна. При всеки опит да се свържа с него, ми отговаряше телефонният секретар. След третото си съобщение „Честит рожден ден. Моля ти се, ми се обади“ изпаднах в сълзлива депресия пред телевизора. Дори „Холивуд е твой“ се оказа безсилен да подобри настроението ми. Сълзите се стичаха и размазваха по бузите ми сложния грим, който придаваше опушен цвят на очите ми. Бях стигнала до етап да не ми пука колко „Черен Боби туш-гел“ съм изхабила (той е най-добрият за опушен поглед и горещо го препоръчвам), когато Чарли звънна. Ще изляза ли на вечеря с него и Джули?
— Имам проблеми с грима — отвърнах аз и си избърсах очите. — Ако изляза, вероятно ще се задълбочат.
Погледнах се в огледалото. Тушът вече бе стигнал до устата ми, образувайки две тъмни реки от очите, покрай носа, та чак до устните. Лицето ми приличаше на дълбока цепнатина в ледник. Не ми стоеше никак добре, макар да съм красиво момиче.
— Звучиш ужасно. Идвам да те взема. Джули още не е готова. Ще се срещнем в ресторанта.