Мечти за земята и небето
- Автор: Циолковский Константин Эдуардович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Василева
- Жанр: Прочее научное
Электронная книга - «Мечти за земята и небето». Краткое содержание книги:
Да се къпя беше невъзможно, но те успокоиха вълнението, като увеличиха тежестта до големината й на Луната (направиха я 1/6 от земната). Започнах да се къпя. А с каква лекота плавах! И най-малкото усилие беше достатъчно, за да се задържа над водата. Но все пак, оставиш ли се на произвола на съдбата, лесно можеш и да се удавиш. Когато се облякох, седнах в една лодка и започнах да греба. Моята лодка толкова повече излизаше от водата, колкото по-силно аз гребях и колкото повече намаляваше тежестта. Стигаше се дотам, че тя едва докосваше водата и се движеше много бързо. Така беше при намаляване на тежестта 30 пъти.
36. Пътешествие около Слънцето; жители без планети. Всички ние, жителите на планети, пътуваме около Слънцето. Като безопасна каляска и неуморими коне ни служи самата планета; дори и вие, земните жители, правите същото. Не желаете ли да пътувате сам или в компания с добри приятели, но без планета!
Вие видяхте, че астероидните обитатели се носят свободно над своята планета и дори могат да се отдалечават от нея неопределено далеч; видяхте, че топовен снаряд на планета с ширина 500 версти се отделя завинаги от нея или след като направи един оборот около Слънцето, я настига отзад.
Работата е там, че скоростта, която сте придали на снаряда, постепенно му се отнема от привличането на планетата; снарядът запазва само скоростта, която той е имал по-рано заедно с планетата, т.е. скоростта, достатъчна, за да не падне върху Слънцето, но недостатъчна, за да се откъсне от него завинаги. С една дума, пътят на отблъснатото тяло приблизително съвпада с орбитата на самата планета.
Но тъй като той се движи с почти еднаква скорост с планетата или малко по-бързо, те могат и да не се догонят в продължение на стотици и хиляди години.
Жителите на всички астероиди притежават особени механизми за удобно получаване на необходимите скорости за себе си и за своите принадлежности. Помните ли техните многоетажни влакове за връзка с пръстена? Те имат нещо подобно и за пълно откъсване от планетата. Впрочем на малките астероиди с ширина 5 версти и по-малко е достатъчен за тази цел и един хубав скок (…), за да бъде получена нужната скорост. Много жители на такива планети пътешествуват около Слънцето, като образуват в пространството редица селища — скъп наниз, украшение на светилото. Това са жители без планети.
На големите астероиди работата е по-сложна.
Последният влак, или последната най-висока платформа на описаните вече приспособления губи тежестта си, но скоростта й е достатъчна само за това и не е годна за пълно откъсване от планетата. Ако на тази последна платформа се постави нова, движеща се в същата посока, само че по-бързо, тя ще се издигне и ще излети или ще се разкъса на отделни звена и пак ще излети, макар че няма да изостави съвсем планетата.
Какво може да се направи?
— На платформата лежат релси със свободните си краища надолу и на тях отдолу се търкалят колелата на по-горе лежащата платформа; така тя се задържа от платформата, която лежи под нея, и не може да бъде отвлечена от центробежната сила, ако не отлети по-ниско лежащата от нея. Оттук става ясно, че всички платформи — до последната почвена, трябва да бъдат съединени една с друга по този начин.
Следователно тези приспособления, взети отделно, са като вече описаните; но поради това, че скоростите на половината от горните платформи развиват сила, по-голяма от тежестта на планетата, те могат да отлетят и да повлекат след себе си долните платформи; всички платформи са съединени така, че никога не могат да бъдат откъснати една от друга.
Планета с плътността на Земята (както обикновено приемаме) и с диаметър 56 километра трябва да дава на най-горната платформа скорост 50 метра в секунда, а планета с диаметър 560 километра — скорост 500 метра в секунда.
При преминаването от по-долните влакове до средния тежестта постепенно намалява и на средния се унищожава; при по-нататъшното издигане относителната тежест отново се проявява, но вече в обратна посока и като става все по-голяма, в най-горния влак се изравнява с тежестта на планетата.
В горните влакове човек стои спрямо планетата нагоре с краката. Падне ли от последния влак, ще отлети от планетата и ще стане спътник на Слънцето.
Представете си, че тежестта на Земята е изменила посоката си и Земята, вместо да ви привлича, ви отблъсква към небето (нататък — в синята бездна), така че едва се задържате, като седите по дърветата надолу с главата и се хващате за каквото ви попадне!
Същото изпитвате и на най-горния влак (на астероида): от центробежната сила вие прилепвате към тавана на вагона и е достатъчно да се измъкнете през прозореца, за да паднете в небето.