Мечти за земята и небето
- Автор: Циолковский Константин Эдуардович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Василева
- Жанр: Прочее научное
Электронная книга - «Мечти за земята и небето». Краткое содержание книги:
Ако се появеше тежест, всичко това би се откъснало от местата си и би се струпало в един безобразен куп… Комфортната обстановка на средата без тежест не е годна за Земята, която си има свой комфорт…
И така това жилище на удоволствието беше предварително преустроено: бяха определени горе и долу; долу беше направен плосък под; на него сложиха мебели, кревати; на стената окачиха часовник с махало; на масите сложиха шишета с вода и разни други земни нещица… Но как вашите приятели получиха тежест? — ще попита читателят.
О, много просто и съвсем даром!
Те свързаха пригодената за тежест сфера с дълги и здрави вериги с доста значителна маса, малко превишаваща масата на самата сфера, и накараха цялата тази система да се върти около центъра на тежестта й (така наречения в механиката «свободен център»; неговото положение съвпада с положението на центъра на тежестта). А за да не пречи системата на движението на пръстените, и на нейния център беше придадено движение от няколко метра, което беше напълно достатъчно, за да може тя да се издигне над пръстена и да плава независимо като спътник на планетата.
При скорост на сферата 50 метра в секунда и при верига, дълга 500 метра (около 1/2 верста), в нея се развива от центробежната сила тежест, равна на земната.
Внезапно се почувствувах в родна атмосфера, но бях отвикнал от нея и тя ме зашемети, смаза, притисна, сложи ми вериги, привърза ме и след няколко минути вече молех моите нови приятели да ми дадат по-малка тежест. Преди да получа помощта, аз успях да се съвзема, да попривикна. Отначало се излегнах на леглото и започнах да вдигам ту ръката си, ту крака си, сякаш проверявах теглото им, сякаш не вярвах, че съществува; след това се понадигнах, поседях, станах и се разходих; исках да скоча, но не можах — ясно беше, че се бях измързеливил; след малко подскочих, но не високо; приближих се до часовника, пуснах махалото и то се залюля: тик-так, тик-так-… Налях си вода и я изпих… Хвърлих гумичка; въртейки се, тя описа дъга (парабола) и падна на килима; наклоних масата и моливите се търкулнаха… Изпитах всичко, което отдавна не бях изпитвал.
Когато по моя молба приятелите ми, които летяха след мен (извън сферата), намалиха скоростта на въртене на системата два пъти (25 метра в секунда), аз се почувствувах един път и половина по-тежък, отколкото на Луната, защото тежестта намаля 4 пъти.
Махалото започна да се люлее два пъти по-бавно, водата се лееше по-лениво, затова пък аз се почувствувах силен и скачах едва ли не до тавана.
Седнах в креслото и се огледах наоколо: през едни прозорци се виждаше черно небе с немигащи звезди, а други бяха осветени от ярко, синкаво Слънце. Струваше ми се, че целият небесен свод заедно със звездите, Слънцето и малката планета с нейните пръстени се върти около мен като около център, правейки пълен оборот за 63 секунди, но стаята ми изглеждаше абсолютно неподвижна. Моята стая беше станала за мен планета; на небесния свод открих неподвижни точки — полюси, около които той се въртеше така бързо. Естествено оста на системата може да бъде разположена произволно; всяка звезда и дори Слънцето могат да станат полярните пунктове; в последния случай Слънцето изглежда неподвижно и свети в едни и същи прозорци, давайки едни и същи сенки.
При дължина на веригата 125 метра (но за получаване на същата тежест) скоростта ще бъде само 12 1/2 метра в секунда. Пълният оборот около оста се извършва за 32 секунди.
Тежестта, получена от въртенето, е вечна и не се нуждае за поддържането си от изразходване на сили.
Придаваха ми тежест по мое желание.
При ускоряване на въртенето тежестта нарастваше и все повече и повече чувствувах грубите й лапи; стигаше се дотам, че нямах сили да се надигна от леглото или да седна, а се отпусках на него с трясък. Стигаше се дотам, че не можех да вдигна ръката си, и тогава давах знак да се прекратят опитите.