Мечти за земята и небето
- Автор: Циолковский Константин Эдуардович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Василева
- Жанр: Прочее научное
Электронная книга - «Мечти за земята и небето». Краткое содержание книги:
Изобщо това ми дотегна и пак пожелах да се почувствувам в нежните обятия на средата без тежест.
Докато бавно спираха въртенето, аз наблюдавах как постепенното намаляване на тежестта се отразява на някои явления.
Пред мен на масата имаше чаша вода с потопена в нея стъклена тръбичка; виждах как от запушения умивалник падаше на пода вода капка по капка. Колкото повече намаляваше тежестта, толкова повече се издигаше водата в тръбичката над общото ниво в чашата; водата в чашата се отдръпваше към краищата й все по-високо и по-високо, образувайки дълбока вдлъбнатина, а падащите капки от умивалника ставаха все по-едри и по-едри — отначало като грахчета, след това като вишни, ябълки…, приближаваха се до пода все по-бавно и се удряха в него все по-слабо.
Но ето че вече водата достигна краищата на чашата и започна да се излива, тръбичката се напълни догоре, а последната капка от умивалника почти висеше във въздуха… Накрая всичката вода изпълзя през краищата на съдовете и се разпръсна, като остави мокри следи… Махалото висеше безсилно на една страна, а аз заедно с креслото се издигнах във въздуха, телата престанаха да падат, всичко се размърда, раздвижи… Илюзията за тежест изчезна…
В среда без тежест по-лесно се открива привличане между малките тела. Така например вътре в сферата, масата на която според аналитичните изводи не може да оказва никакво влияние върху намиращите се в нея тела, при тези тела се забелязва тенденция за взаимно сближаване, по произтичащите оттук скорости са толкова нищожни, че телата изглеждат неподвижни и е нужно значително време, за да бъде забелязано тяхното преместване.
Два средно пълни неподвижни субекта, които оказват на разстояние един сажен взаимно привличане 1/100 от милиграма (теглото на песъчинката), в продължение на първия час изминават 18 милиметра; в продължение на следващия — около 54 милиметра, в продължение на третия — около 9 сантиметра; всичко за 3 часа — по-малко от 1/4 аршин, значи всяко тяло изминава по-малко от 2 вершка (80 милиметра).
За пълното им сближаване в стоящо положение биха били необходими повече от 5 часа.
Те биха могли да се въртят един около друг (в същност около средната точка на разстоянието им) и да направят пълен оборот почти за две денонощия (44 часа) със скорост 1 милиметър за 26 секунди.
Ясно е, че не ще ви стигне търпението да наблюдавате такова вяло явление, пък и много трудно е да направите телата неподвижни: постоянно им давате незабележими тласъци и скорости, които са достатъчни, за да се пръснат телата по различни ъгли на помещението сравнително доста бързо.
Оловни сфери, тежки по килограм, на разстояние 4 вершка (2 дециметра) се завъртат малко по-бързо, а именно правят пълен оборот в продължение на половин денонощие.
Ако плътните оловни сфери при същото разстояние [32] на центровете (4 вершка) увеличим обемно така, че те почти да се допират, оборотът им ще продължава почти 2 часа (1,8 часа); и това става непоносимо бавно.
35. Как изглежда Земята от астероидния пръстен (продължение). Мъдростта и могъществото на моите приятели бяха изумителни.
Веднъж казах:
— Ах, защо не виждам нашето мило синьо небе с весело мигащите звездички, нашите планини и морета? Вие знаете, че тук небето изглежда черно, а звездите — мъртви сребърни точки…
И ето че само след един мой намек, като ме видяха опечален, те ми показаха истинска земна картина.
След няколко минути вече ме носеха нанякъде.
Отначало летяхме, след това беше създадена тежест и се търкаляхме по някакъв дълъг коридор… Най-после ми затвориха очите и когато ги отворих, вече седях на брега на една река под върбов храст, сякаш се готвех да се къпя. С цялата си душа се пренесох в стария свят и у мен се появи непреодолимо желание да се потопя в прохладните вълни на реката.
В далечината се виждаха обвитите с лека синя мъгла хълмове, а по-близо — житни поля, разлюлени от вятъра, няколко редки горички и бедни руски селца. Небето беше синьо и чисто.
— Гледайте — казаха те — как ще увеличим вълнението на реката.
И те се разпоредиха за намаляване на силата на тежестта. Колкото повече тя отслабваше, толкова по-големи ставаха вълните; а колкото бяха по-големи, толкова по-бавно се плъзгаха. И аз усещах намаляването на тежестта, защото почвата, на която седях, ставаше някак по-мека; виждах как вълните се движеха огромни като планини и сякаш искаха да ме погълнат.
— В океаните бихме могли — забелязаха те — да вдигнем вълни, високи няколко сажена и повече, само да има вода.
32
Впрочем времето за завъртане на допиращите се сфери не зависи от големините и разстоянията до центровете им. — Бел.авт.