61 часа
- Автор: Чайлд Ли
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «61 часа». Краткое содержание книги:
Пълен с туристи автобус се преобръща на заледен път насред бурята и поставя дремещия безгрижно на задната седалка Джак Ричър в необичайна и смъртоносно опасна ситуация. Близкото градче, сковано от студ и страх, е тероризирано от банда произвеждащи наркотици гангстери и само една смела жена е готова да се бори за справедливост. За да оцелее и да свидетелства в съда, тя се нуждае от помощ. Защото в Болтън, Южна Дакота, ще пристигне наемен убиец, който няма да се спре пред нищо.
Джак Ричър не обича да се застоява на едно място. Но следващите 61 часа ще променят плановете му. Тайните са по-стряскащи, а противниците му – по-силни, отколкото би могъл да си представи. Но такава е и жената, която Ричър трябва да защити с цената на собствения си живот.
— Продажба на имот? — вдигна вежди Ричър.
— Това са думите, които са използвали.
— За какво всъщност става въпрос? За недвижима собственост или за сделка с наркотици?
— Ако в тази недвижима собственост съществува нелегална лаборатория за производство на наркотици, то е едно и също, нали? Така мислят и в Агенцията. Скоро ще ни потърсят отново, за да получат отговор какво представлява въпросният имот.
— Кажи им да го зададат на Министерството на отбраната. Така ще получат много по-бърз отговор.
— А ние ще приемем ролята на идиоти, така ли? Не можем да признаем, че нямаме представа за имот, който е под носа ни повече от петдесет години.
Ричър сви рамене и посочи телефона.
— Ще разберете в момента, в който разбера и аз. Което може и да не се случи никога.
— Бил си командир на елитна част там, а?
— За кратко време — кимна Ричър. — Платон е малко странно име за мексиканец, не мислиш ли? На мен ми прилича повече на бразилско.
— Не, по-скоро е югославско — рече Питърсън. — Като на онзи стар диктатор.
— Той е Тито.
— Този не беше ли някакъв южноафрикански епископ?
— Онзи е Туту.
— А кой, по дяволите, е Платон?
— Древногръцки философ. Ученик на Сократ и учител на Аристотел.
— Какво общо има Бразилия?
— Не питай.
Каплър и Лоуъл се върнаха в залата, разпределиха по таблите още топлите от копирния апарат листове и отново излязоха.
— С това приключи работата им за деня — отбеляза Питърсън. — Сега им предстои петчасова обедна почивка. Така си пилеят времето.
— Какво са прегрешили?
— Не мога да ти кажа.
— Толкова ли е лошо?
— Всъщност не.
— Е?
— Не мога да ти кажа.
— Можеш.
— Добре, де. Преди три дни бяха изключили радиостанцията си в продължение на един час и не казаха защо. Това не можем да го позволим, заради затвора…
В десет без двайсет телефонът отново иззвъня. Ричър вдигна слушалката.
— Да?
— Майор Ричър? — попита женски глас насреща.
— Да.
— Знаете ли коя съм?
— Слушам ви.
— През последната година на службата ви бяхте лектор.
— Така ли?
— Преподавахте интеграция на военните и федералните разследвания. Аз поех курса от вас. Не познахте ли гласа ми?
— Продължавайте.
— Какво още да ви кажа?
Точно в този момент Ричър искаше тя да му каже още много неща, защото гласът ѝ беше страхотен. Топъл, леко пресипнал, малко задъхан и приятно интимен. Харесваше начина, по който шепнеше в ухото му. В съзнанието му изплува притежателката му — руса, не повече от трийсет и пет годишна, не по-малко от трийсет. Вероятно бе висока и с хубава фигура. При всички случаи страхотен глас.
Който обаче не му беше познат. И той го каза.
— Много съм разочарована — прошепна тя. — И дори малко обидена. Сигурен ли сте, че не ме помните?
— Трябва да говоря с вашия командващ офицер.
— Това ще почака. Не мога да повярвам, че не знаете коя съм.
— Мога ли да направя предположение?
— Давайте.
— Мисля, че сте някакъв филтър срещу празни дрънканици. Мисля, че вашият командващ офицер иска да знае, че това наистина съм аз. Ако кажа, че помня коя сте, няма да издържа теста. Защото не ви помня. Никога не сме се срещали. Може би ми се иска, но за съжаление не е така.
— Но аз поех вашия курс.
— Не сте. Просто сте прочели досието ми. Наименованието на курса беше само за публична употреба. Фактически преподавах как да прецакваме федералните, а не как да си сътрудничим с тях. Ако сте присъствали, щях да ви помня.
— Браво — отвърна гласът и в него се долови усмивка. — Току-що издържахте теста.
— Коя сте вие тогава?
— Аз съм вие.
— Какво означава това?
— Командир на Специална част сто и десет.
— Наистина ли?
— Абсолютно.
— Страхотно. Моите поздравления. Как е?
— Убедена съм, че можете да си представите. В момента седя на някогашното ви бюро, в пряк и преносен смисъл. Помните ли бюрото си?
— Имах много бюра.
— Тук, в Рок Крийк.
На практика Ричър помнеше бюрото си, и то много добре. Старомодна чиновническа мебел, изработена от стомана и боядисана в зелено. Ръбовете ѝ бяха протъркани и под тях се виждаше лъскав метал.
— Отдясно има вдлъбнатина — добави гласът. — Някои твърдят, че е ваше дело и че сте ударили в бюрото нечия глава.
— Някои хора?