Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Бебето е мое - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Бебето е мое

Электронная книга - «Бебето е мое». Краткое содержание книги:

Гениалната физичка д-р Джейн Дарлингтън отчаяно копнее за бебе. Но да се намери подходящ баща не е толкова лесно. Суперинтелигентността на Джейн винаги я е карала да се чувства самотна и по-различна от останалите и затова тя е твърдо решена да спести подобна участ на бъдещото си дете. Което означава, че трябва да намери някой много специален за баща на своето бебе. Някой много, много... глупав. Кал Бонър, легендарният куотърбек на „Чикаго Старс“, изглежда, е перфектният избор. Но красивата му външност и недодяланото му държане са измамни. Д-р Джейн твърде късно разбира, че всъщност той е много по-умен, отколкото показва. Както и че съвсем не е съгласен да бъде използван и захвърлен... Високо оценена от критиката и носителка на редица награди, Сюзън Елизабет Филипс има безброй почитатели по целия свят заради пленителните ѝ любовни романи, които с еднаква сила умеят да докосват чувствителните струни на човешката душа и в същото време да забавляват с невероятния си хумор. Сюзън Елизабет Филипс е единствената четирикратна носителка на престижната награда „Любима книга на годината“, присъждана от Romance Writers of America.
1 ... 23 24 25 26 27 28 29 30 31 ... 146
Перейти на страницу:

— Защо не го последваш, Роузбъд, след като го смяташ за толкова забавен?

Тя насочи вниманието си към Кал.

— И ти ли беше толкова наперен на младини?

— Ще ми се всички да престанат да говорят за мен, сякаш съм с единия крак в шибания гроб!

Две жени се показаха иззад ъгъла и се заковаха на място, когато го видяха. Той я сграбчи за ръката и я издърпа в стаята си.

— Влизай.

Докато затваряше вратата зад нея, Джейн се огледа наоколо. Възглавниците бяха струпани накуп до таблата на голямото легло, а покривката беше смачкана. Върху безмълвния телевизионен екран трептяха статични образи.

— Какво правиш в Индианаполис?

Тя преглътна мъчително.

— Мисля, че знаеш отговора на този въпрос.

С дързост, която не бе предполагала, че притежава, плъзна ръка по ключа за осветлението до вратата.

В миг стаята потъна в мрак, нарушаван единствено от мъждукащата сребриста светлина, струяща от телевизионния екран.

— Не обичаш да си губиш времето, а, Роузбъд?

Куражът бързо я напускаше. Вторият път щеше да бъде още по-труден от първия. Тя пусна чантата си на пода.

— Какъв е смисълът? И двамата знаем накъде отиват нещата.

С разтуптяно сърце провря пръсти в колана на панталона му и го придърпа към себе си. Когато бедрата му се притиснаха до нейните, усети как той се втвърдява и всяка клетка на тялото й сякаш оживя.

За нея, която открай време беше срамежлива с представителите на другия пол, задачата да играе ролята на фатална жена я изпълваше с усещане за сила. Впи пръсти в дупето му и долепи гърди до неговите. След това прокара ръце по тялото му и се притисна в него, движейки се изкусително.

Но чувството й за власт не трая дълго. Той я притисна до стената и грубо я улови за брадичката.

— Има ли господин Роузбъд?

— Не.

Хватката му стана още по-силна.

— Не си играй с мен, малката. Искам истината.

Джейн срещна погледа му, без да трепне. Поне за това не се налагаше да лъже.

— Не съм омъжена. Кълна се.

Явно й беше повярвал, защото пусна брадичката й. Преди да бе успял да й зададе още някой въпрос, тя пъхна ръце между тях и разкопча копчето на панталона му.

Докато се бореше с ципа, усети дланите му върху сакото си. Отвори уста, за да възрази в същия миг, в който той го разкопча.

— Не!

Тя сграбчи зейналата коприна, разкъсвайки я на едно място, докато се прикриваше.

Начаса той отстъпи назад.

— Махай се оттук.

Джейн закопча сакото си. Той изглеждаше бесен и тя си даде сметка, че е допуснала грешка, но единственият начин да попречи на всичко това да стане непоносимо долно, бе да запази благоприличието си.

Насили се да се усмихне.

— Така е по-вълнуващо. Моля те, не го разваляй.

— Караш ме да се чувствам като изнасилвач и това не ми харесва. Ти си тази, която ме преследва.

— Това е еротичната ми фантазия. Дойдох чак до Индианаполис, за да се почувствам обладана почти насила. Както съм си с дрехите.

— Обладана почти насила, а?

Джейн още по-здраво загърна сакото около голите си гърди.

— Както съм си с дрехите.

Той се замисли за миг. Де да можеше да надникне в ума му.

— Някога правила ли си го до стената? — попита я.

Перспективата я възбуждаше, а това бе последното, което искаше. Ставаше въпрос за възпроизвеждане, не за похот. Пък и по този начин може би щеше да бъде по-трудно да забременее.

— Предпочитам леглото.

— Аз пък смятам, че решава онзи, който извършва обладаването, не е ли така?

В следващия миг вече я беше приковал към стената и бе вдигнал полата й достатъчно високо, за да я стисне за задната част на бедрата. Разтвори ги, повдигна я от пода и пристъпи в голотата между тях.

Коравата сила на тялото му би трябвало да я уплаши, но не бе така. Уви здраво ръце около раменете му.

— Обвий крака около мен.

Приглушена, дрезгава заповед, на която се подчини инстинктивно.

Почувства как той се освободи и го зачака да нахлуе в нея грубо, но не го стори. Вместо това я докосна нежно с върха на пръста си.

Джейн зарови лице в шията му и прехапа долната си устна, за да не извика. Съсредоточи се върху натрапването, а не върху удоволствието; върху срама от това, че се разкрива по този начин под допира на един непознат. Беше се превърнала в негова курва. Само това означаваше за него — лека жена, която да използва за няколко мига сексуална наслада, а след това захвърлена. Подхранваше унижението си, за да не почувства желание.

1 ... 23 24 25 26 27 28 29 30 31 ... 146
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)