Бебето е мое
- Автор: Филлипс Сьюзен Элизабет
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бебето е мое». Краткое содержание книги:
Пръстът му проследи входа на тялото й. Тя потрепери и се концентрира върху напрежението в широко разтворените си крака, некомфортно опънатите си мускули, всичко друго, но не и коприненомеките ласки. Ала бе невъзможно. Усещанията бяха прекалено сладостни и като заби нокти в гърба му, се повдигна към него.
— Обладай ме, по дяволите!
Той изруга и звукът беше толкова дивашки, че тя потръпна.
— Какво ти има?
— Просто го направи! Сега!
Кал изръмжа гърлено и сграбчи хълбоците й.
— Проклета да си!
Джейн прехапа устни, когато нахлу в нея, а после го стисна още по-здраво за раменете, за да не го изгуби. Единственото, което трябваше да прави, бе да се държи.
Горещината на тялото му изгаряше гърдите й дори през ризата. Стената нараняваше гърба й, а мускулите я боляха заради напрежението в краката. Вече нямаше защо да се притеснява как да потисне удоволствието си. Искаше единствено той да свърши.
Кал потъна толкова дълбоко в нея, че тя потръпна. Щеше да я люби, ако му бе дала и най-малкия знак, но не го искаше. Бе твърдо решена да не извлече никаква наслада и той изпълни желанието й.
Ризата му под ръцете й овлажня, докато Бонър я използваше така, сякаш наказваше и двама им. Джейн едва успя да се задържи за него по време на оргазма му. Когато достигна кулминацията му, тя се опита да заповяда на тялото си да поеме и последната капчица от същността му, ала наранената й душа искаше единствено да избяга.
Минаха секунди, преди той най-сетне да излезе от нея. Бавно се отдръпна и я свали на пода.
Краката й бяха толкова омекнали, че едва се задържа на тях. Отказваше да го погледне. Не можеше да понесе това, което бе сторила — неведнъж, а два пъти.
— Роузбъд…
— Съжалявам.
Тя се наведе, за да вдигне чантата си от пода и сграбчи бравата. Придържайки сакото си плътно затворено, с мокри бедра, изтича в коридора.
Той извика името й. Глупавото име, което бе взела от реклама за бира. Не можеше да понесе мисълта Бонър да я последва и да я види как рухва, затова вдигна ръка и помаха, без да поглежда назад. Използва наперен жест, от онези, които казват: „Чао, загубеняко. Не ми се обаждай. Аз ще ти звънна“.
Вратата се затръшна зад гърба й.
Беше схванал какво се опитва да му каже.
5
На следващата вечер Кал седеше на обичайното си място в дъното на частния самолет, който връщаше отбора обратно от Индианаполис. Осветлението беше угасено и повечето от играчите спяха или се унасяха от музиката в слушалките си. Бонър се бе умислил.
Глезенът го болеше от получена в последната четвърт контузия. Кевин го замени, при което беше блокиран три пъти, на два пъти бе изгубил топката и все пак беше я хвърлил на петдесет и три ярда, за да отбележи тъчдауна, с който бяха спечелили срещата.
Контузиите му зачестяваха: изместване на рамото по време на тренировъчния лагер, травма на бедрото миналия месец, а сега и това. Лекарят на отбора му постави диагноза „навехнат глезен“, което означаваше, че тази седмица няма да може да тренира. Той беше на трийсет и шест и се опитваше да забрави, че дори Монтана се бе оттеглил на трийсет и осем. Освен това гледаше да не мисли за това, че вече не се възстановяваше така бързо, както преди. В добавка към глезена му, колената го въртяха, едно-две ребра го наболяваха и на всичкото отгоре имаше чувството, че някой забива нагорещен ръжен в хълбока му. Знаеше, че ще прекара голяма част от нощта в джакузито си.
Между навяхването на глезена и катастрофалния епизод с Роузбъд, Кал нямаше търпение да остави уикенда зад гърба си. Все още не можеше да повярва, че не бе използвал презерватив. Дори като тийнейджър не беше проявявал такава безотговорност. А най-вече се тормозеше, защото се сети за това чак след като тя си тръгна. Сякаш в мига, когато я зърна, мозъкът му мина на режим зимен сън и похотта бе поела контрол.
Май ударите по главата му бяха дошли в повечко, защото определено имаше чувството, че си губи ума. Ако беше която и да било фенка, освен Роузбъд, никога не би я пуснал в стаята си.
Първият път имаше оправдание, защото бе полупиян, ала сега нямаше извинение. Пожела я и я взе — ни повече, ни по-малко.
Не можеше да си обясни защо го привлича толкова. Едно от хубавите неща на това да си професионален спортист бе, че можеш да избираш и той винаги пресяваше най-младите и най-красиви мадами. Въпреки думите й, тя беше поне на двайсет и осем, а той не проявяваше никакъв интерес към толкова стари жени. Харесваше ги млади и свежи, с щръкнали, едри гърди, плътни устни и лъхащи на новичко.