Кресчендо

След часовете по химия се отбих до шкафчето си, оставих учебника, взех си раницата и излязох през страничния вход, откъдето ясно се виждаше ученическият паркинг. Скот седеше на капака на своя сребристо-син мустанг. Пак беше с хавайската шапка и аз си казах, че ако продължава така, няма да мога да го разпознавам без нея. Дори не знаех какъв цвят е косата му. Извадих жълтото листче, на което мама ми беше написала номера му, и го набрах.

— Сигурно е Нора Грей — обади се той. — Надявам се, че няма да ми вържеш тенекия.

— Лоши новини. Котката ми е болна. Ветеринарят ме вмести за дванайсет и половина, така че ще трябва да отложим обиколката. Съжалявам — казах накрая, понеже наистина не очаквах да се почувствам чак толкова виновна. В крайна сметка, беше просто дребна лъжа. Пък и бездруго не вярвах, че Скот наистина иска да разгледа Колдуотър. Поне така си казвах, за да успокоя съвестта си.

— Добре — отговори Скот и прекъсна.

Тъкмо затворих мобилния си, когато Ви цъфна зад мен.

— Лесно го подхлъзна, нали. Браво на теб.

— Нещо против да взема колата ти за следобеда? — попитах, докато наблюдавах как Скот слиза от капака на колата и звъни по мобилния си.

— По какъв повод?

— Искам да проследя Скот.

— Защо? Нали тази сутрин твърдеше, че е задник…

— Нещо в него… ме смущава.

— Да, тъмните му очила. Като на Хълк Хоган са, нали? Така или иначе, няма да стане, имам уговорка за обяд с Риксън.

— Да, но Риксън може да те закара и аз да взема твоята кола — предложих и хвърлих поглед навън, за да се уверя, че Скот още не се е качил в мустанга си. Не исках да потегли, преди да убедя Ви да ми даде ключовете за колата си.

— Разбира се, че би могъл да ме закара, но тогава ще изглеждам като момиче в нужда, а мъжете обичат силните и независими жени.

— Ако ми дадеш колата, ще напълня резервоара.

Изражението на Ви омекна съвсем малко.

— Догоре ли?

— Догоре. — Или поне за колкото ми стигнат осем долара и трийсет и два цента.

Ви задъвка устната си.

— Добре — изрече бавно. — Но може би трябва да дойда с теб за компания, да не би да се случи нещо лошо.

— Ами Риксън?

— Няма да зарежа най-добрата си приятелка в труден момент само защото си имам готино гадже я! Имам чувството, че се нуждаеш от помощта ми.

— Нищо лошо няма да случи, просто ще го проследя. Изобщо няма да ме усети. — Но й бях признателна, че предложи. Последните няколко месеца ме бяха променили. Не бях наивна и безразсъдна като преди, така че компанията на Ви ме радваше по много причини. Особено ако излезеше, че Скот е нефилим. Единственият друг нефилим, когото познавах, се бе опитал да ме убие.

Ви се обади на Риксън и отмени обяда, после двете изчакахме Скот да се намести зад волана и да излезе на заден от паркинга. Той зави наляво и с Ви хукнахме към нейния лилав додж от 1995 година.