Кресчендо
- Автор: Фицпатрик Бека
- Серия: Ш-ш-шт #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кресчендо». Краткое содержание книги:
— Ти ще караш — нареди Ви и ми метна ключовете. След броени минути настигнахме мустанга и аз оставих три коли помежду ни. Скот се качи на магистралата, която водеше на изток към брега, и аз го последвах.
Половин час по-късно той се отклони по отбивката за кея и спря на един паркинг до редица магазини на брега на океана. Намалих, за да му дам време да заключи вратите и да се отдалечи, после паркирах през две редици от него.
— Май Скоти Пикльото отива на пазар — отбеляза Ви. — Като стана дума, нещо против да поогледам, докато ти детективстваш по аматьорски? Риксън каза, че много обича момичетата да носят шалчета, а в гардероба ми няма нито едно.
— Върви.
Останах на известно разстояние зад Скот и го видях да влиза в магазин за скъпи дрехи, от който излезе петнайсет минути по-късно с торба в ръка. Влезе в друг магазин и го напусна след десет минути. Нищо необичайно, нищо, което да ми подскаже, че може да е нефилим. Пред третия магазин вниманието на Скот привлякоха група колежанки, които обядваха на отсрещния тротоар. Седяха под чадър на външната тераса на едно заведение, облечени с бермуди и потници. Скот извади телефона си и щракна няколко импровизирани снимки.
Обърнах се и направих гримаса пред дебелото стъкло на близкото кафене… и тогава го видях да седи в едно сепаре вътре. Беше облечен с панталони в цвят каки, синя риза с копчета и кремав ленен блейзер. Чупливата му руса коса беше по-дълга и прибрана на опашка. Четеше вестник.
Баща ми.
Сгъна вестника и тръгна към дъното на заведението.
Хукнах по тротоара към входа на кафенето и влетях вътре. Татко беше потънал в тълпата. Тичешком стигнах дъното на заведението и отчаяно се озърнах. В края на коридора с черно-бели плочки се намираха мъжката тоалетна отляво и женската отдясно. Нямаше друг изход, което ще рече, че татко е влязъл в мъжката тоалетна.
— Какво правиш? — попита Скот точно до рамото ми.
Завъртях се рязко.
— Как… ти какво правиш тук?
— Тъкмо се каня да те попитам същото. Знам, че ме проследи. Не се прави на учудена. Не си ли чувала за огледало за обратно виждане. Защо ме следиш?
В мислите ми цареше пълен хаос, пет пари не давах какво ми говори.
— Влез в мъжката тоалетна и ми кажи дали вътре има мъж със синя риза.
Скот почука с пръст по челото ми.
— Наркотици? Поведенчески смущения? Държиш се откачено.
— Просто го направи.
Скот ритна вратата, тя отхвръкна и се отвори. Чух го как отваря вратичките на кабинките и след малко се върна.
— Нищо.
— Видях мъж със синя риза да влиза тук. Няма друг изход. — Насочих вниманието си към вратата в другия край на коридора — единствената друга врата. Влязох в женската тоалетна и отворих кабинките една след друга. Усещах сърцето си в гърлото. И трите бяха празни.
Осъзнах, че съм притаила дъх, затова издишах. Няколко чувства се бореха вътре в мен, но разочарованието и страхът оглавяваха списъка. Сторило ми се бе, че виждам татко жив, но се оказа жесток номер, който ми беше погодило въображението ми. Татко го нямаше. Никога нямаше да се върне и аз трябваше да намеря начин да го приема. Клекнах, опряла гръб в стената, и усетих как плач разтърсва цялото ми тяло.
5
Скот стоеше на входа със скръстени ръце.
— Значи така изглеждат дамските тоалетни. Признавам, че е доста по-чисто.
Стоях с наведена глава и изтрих носа си с опакото на дланта.
— Ако обичаш…
— Няма да се махна, докато не ми кажеш защо ме следиш. Знам, че съм неотразим, но тази работа вече ми намирисва на перверзна мания.
Изправих се на крака и напръсках лицето си с вода. Избягвайки да гледам отражението на Скот в огледалото, взех хартиена кърпа и се избърсах.
— Ще ми обясниш също кого търсеше в мъжката тоалетна — добави Скот.
— Стори ми се, че видях баща си — изстрелях в отговор и призовах целия си гняв, за да прикрия острата болка, която изпитвах. — Е, доволен ли си? — Смачках книжната кърпа и я метнах в кошчето. Запътих се към изхода, но Скот затвори вратата и се облегна на нея, препречвайки ми пътя.
— Когато открият извършителя и го затворят до живот, ще се почувстваш по-добре.
— Благодаря ти за най-лошия съвет, който съм получавала — казах огорчено и си помислих, че ще почувствам по-добре само ако татко се върне.
— Повярвай ми, баща ми е ченге. Най-хубавото нещо в живота му е да съобщава на хората, загубили свой близък, че е открил убиеца му. Ще хванат човека, който разби семейството ти, и ще го накарат да си плати. Живот за живот. Тогава ще намериш покой. Хайде да се махаме от тук. Чувствам се като перверзник, като вися в женската тоалетна. — Той изчака. — Би трябвало това да те разсмее.