Императорът на тръните
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Разделената империя #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-498-7
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Императорът на тръните». Краткое содержание книги:
Стоте пътуват към Събора, за да се дърлят над трупа на империята. А докато те говорят за политика, Мъртвия крал прави своя ход, аз също. Светът е пропукан, времето изтича през цепнатините, ние стискаме последните дни като удавник — сламка, а бъдещето е толкова ярко, че онези, които имат очи да го видят, изгарят първи. Това са дните, които са ни чакали от самото начало. Това са моите дни. Ще се изправя пред Стоте и те ще ме слушат. Ще взема трона напук на всички — и живи, и мъртви, и ако трябва да съм последният император, така да е. Ако трябва да съм последният, ще си отида с гръм и трясък.
Тук мъдреците свеждат глави и поемат назад. Тук набожните коленичат в отчаяна молитва. Това са последните мили, братя. Не очаквайте, че ще ви спася. Не се заблуждавайте, че ще ви съхраня, вместо да ви жертвам. Ако сте достатъчно умни, бягайте. Ако сте възвишени, молете се. Бийте се, ако сте смели. Но не ме следвайте. Последвате ли ме, аз ще сломя сърцата ви.
И защо я беше изпратил той срещу онова момче? И защо тя се бе провалила?
— Проклет да си, Йорг Анкрат — изсъска Чела, срина се отново на колене и повърна нещо черно и горчиво.
8.
В шестте кралства, които отнех от принца на Стрела, има много градове, които са по-големи, по-чисти, по-хубави и във всяко отношение превъзхождащи Ход. Във владенията ми има много градове, които още не съм виждал, градове, където хората ме наричат свой крал, а статуята ми се кипри по пазарища и площади, градове, които не съм наближавал дори, но знам, че и те са по-хубави от Ход. Само че Ход ми е по̀ на сърце, по̀ мой ми е. Държах го от по-отдавна, лично го бях превзел, боядисал бях улиците му в червено, когато Ярко Ренар го вдигна на бунт. Там хората не пазеха мили спомени за Орин от Стрела. Никой в Ход не говореше за добротата му, за великите му идеи, нито повтаряше до втръсване всеобщото мнение, че Църквата трябвало в спешен порядък да го провъзгласи за светец.
Цял Ход излезе да ни посрещне. Никой не остава вкъщи, когато Златната гвардия пристигне в града. Планинците се изсипаха на улиците, надаваха радостни възгласи и размахваха кой каквото знаме е намерил в килера. От всички граждани на Ход, които утре щяха да шептят, останали без глас, а главите им да кънтят с ехото на празненствата, най-много един от десет би могъл да каже какво точно празнуват, но на места като Ренарските планини е трудно да останеш безразличен към неща екзотични и чуждоземни. Стига въпросните чуждоземни неща да минават транзитно и да не заглеждат сестра ти.
Яздех начело на колоната и я поведох към градската къща на лорд Холанд, най-голямата сграда в града или поне най-голямата завършена сграда. Един ден катедралата щеше да я засенчи.
Лорд Холанд излезе лично да ни отвори портите: месест мъж, който се потеше обилно в лъскавите си одежди. Жена му припкаше тромаво след него, стиснала сребърно ветрило с инкрустирани скъпоценни камъни, зад което да крие провисналите си бузи.
— Крал Йорг! За моя дом е чест да ви посрещне — рече с поклон лорд Холанд. Лицето му подсказваше, че косата му трябва да е побеляла отдавна, затова очаквах лъскавата черна перука да падне при поклона, но тя си остана на мястото. Може би косата си беше негова и я боядисваше с нещо.
— Чест е я — съгласих се аз. — Реших да остана у вас тази нощ, докато чакам вест от Призрачния.
Смъкнах се дрънчащ от седлото и му махнах да води.
— Капитан Харан. — Обърнах се и вдигнах ръка да спра възраженията му. — Ще останем тук до утре заран. Няма да обсъждам решението си. Ще наваксаме по пътя.
Не изглеждаше доволен, но двамата се познавахме достатъчно добре, затова капитанът само задържа миг-два погледа ми, после обърна коня си и се разпореди на висок глас гвардията да вдигне лагер около имението на Холанд.
Домашната стража на Холанд препречи пътя на Горгот, когато той понечи да влезе след мен и Макин в къщата. Имаха кураж момчетата. Виждал съм Горгот да смазва череп в череп с голи ръце и без никакво усилие. Лорд Холанд спря на стъпалата пред мен, усетил неприятности. Обърна се да ме погледне въпросително.
— Горгот ще влезе с мен през Златната порта на Виен, така че е съвсем достоен, мисля, да прекрачи твоя праг, Холанд. — И му кимнах да продължи.
Стражите се дръпнаха с нескрито облекчение и влязохме в къщата.
Стаите за гости на лорд Холанд се оказаха повече от прилични, луксозни направо, че и отгоре. Дебели килими покриваха пода, тъкана коприна, внесена от Индус и нашарена с цял пантеон езически богове. По стените нямаше свободно място, изкуство висеше навсякъде, било гоблени, било картини, а таваните тежаха от изящни гипсови фризове, позлатени до ослепителен блясък. Холанд ми предложи собствените си покои, но аз не исках да дишам старческата му воня. А и ако бяха по-пищни от стаите за гости, трудно щях да устоя на изкушението и сигурно щях да открадна едно-друго.
— Декадентството започва тогава, когато бюджетът за разкрасяване на дома ти надвишава онзи за отбраната му. — Обърнах се да погледна Макин. Горгот затвори вратата и застана до него.
Макин приглади назад косата си и се ухили.