Проклятието на краля
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-155-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Проклятието на краля». Краткое содержание книги:
— Глупачка! — изсъсква тя. — Трябва му само разрешение от папата. И той ще го получи, ако тя продължава да повтаря, както твърди постоянно, че бракът никога не е бил консумиран. Ако приятелите ѝ я подкрепят, както правите вие. А лъжата ѝ — защото аз знам, че е това лъжа — вкара сина ми в грях и обрича на провал рода ми. Тази лъжа ще ни унищожи. А вие я изричате заради нея. Вие сте толкова лоша, колкото и тя. Никога няма да забравя това. Никога няма да простя това. Никога няма да ви простя!
Не мога да кажа нищо, освен да я гледам със зяпнала уста.
— Говорете! — нарежда ми тя. — Кажете, че са живели като мъж и жена и са споделили легло.
Безмълвно поклащам глава.
— Ако не проговорите, ще бъде по-лошо за вас — предупреждава ме тя.
Навеждам глава. Не казвам нищо.
Замъкът Стортън, Стафордшър
Есента на 1504 г.
Отново очаквам дете и решавам да остана в замъка Стортън, докато съпругът ми управлява Уелс от Лъдлоу. Той си идва у дома да ме види и е доволен да види как се грижа за земите и дома ни и за образованието на децата ни.
— Но трябва да внимаваме с парите — напомня ми той. Седнали сме заедно в стаята на управителя в Стортън, с тефтерите за наемите, разпрострени около нас. — Трябва да внимаваме много, Маргарет. С четири деца и още едно на път трябва да пазим малкото си състояние. Всички те ще имат нужда от място в света, а на Урсула ще ѝ трябва добра зестра.
— Само ако кралят се съгласеше да ти дари още малко земи… — казвам. — Бог знае, че му служиш добре. Всеки път, когато произнесеш присъда в съда, му изпращаш глобата. Сигурно му печелиш хиляди лири, и никога не задържаш за себе си дори едно пени. Не като другите.
Той свива рамене. Съпругът ми не е придворен. Никога не се е обръщал към краля за пари, винаги са му плащали само най-малката сума, която Тюдорите са преценили, че би приел. А в кралските ковчежета влизат все повече и повече пари и излизат все по-малко. В първите години на царуването си Хенри Тюдор се разплати с всички, които му служиха при Бозуърт, и оттогава насам заграбва обратно земите, които така щедро подари в онези първи, опияняващи дни. Уличеният в предателство открива, че семейният му дом е конфискуван, извършилият дребно нарушение открива, че го преследват с искания да заплати глоба. Дори най-дребното провинение води до солидна глоба, а всичко — от солта на масата до ейла в хана — се облага с данъци.
— Навярно можеш да говориш с нейна светлост следващия път, когато отидем в двора — предлагам. — Всички останали получават по-добри възнаграждения от теб.
— Не можеш ли ти да я попиташ?
Поклащам глава. Никога не съм разказвала на съпруга си за ужасната сцена в покоите на нейна светлост. Мисля, че тя постигна своето — не съм чувала повече да се говори, че кралят ще се жени за вдовстващата принцеса, но тя никога няма да забрави или да прости, че не написах свидетелски показания под нейна диктовка.
— Не съм им голяма фаворитка — казвам кратко. — Не и при положение, че братовчед ми Едмънд обикаля из Европа, събирайки армия срещу тях. Не и с другите ми двама братовчеди — Уилям дьо ла Поул, който все още е в Тауър, и Уилям Кортни, когото току-що арестуваха.
— Не са им повдигнати никакви обвинения — изтъква той.
— Не са и освободени.
— Тогава не можеш ли да орежеш разноските тук? — пита ме сър Ричард раздразнено. — Не ми се иска да ходя при нея. Не е лесно да молиш такава жена.
— Опитвам се. Но, както казваш, ние имаме четири деца и още едно на път. Всички те трябва да имат коне и домашни учители. Всички трябва да бъдат изхранвани.
Споглеждаме се с раздразнение. Казвам си: това е толкова несправедливо! Той не може да ме упреква. Ожени се за мен, момиче от кралско потекло, и аз го дарих с деца — трима от тях синове — и никога не съм изтъквала името или потеклото си. Никога не съм го упреквала, че ме принизи до положението на съпруга на дребен рицар, когато бях родена почти принцеса и наследница на богатството на Уорик. Никога не съм се оплаквала, че той не направи опит да възстанови титлата или състоянието ми; играех ролята на лейди Поул и управлявах двете му малки имения и един замък, а не хилядите и хиляди акри, които бяха мои по право.
— Ще вдигнем наемите на всички арендатори — казва той кратко. — И ще им кажем, че трябва да увеличат онова, което изпращат в къщата от собствените си ферми.
— Те почти не могат да плащат в момента — отбелязвам. — Не и с новите глоби на краля и новите данъци на краля.
Той свива рамене.
— Ще им се наложи — казва просто. — Кралят го изисква. Времената са тежки за всички.