Проклятието на краля

— Но не мога да кажа дали са се любили или не — казвам. Гласът ми е толкова слаб, та се боя, че тя няма да ме чуе и ще трябва да намеря отнякъде смелост да проговоря отново.

Но слухът ѝ е остър, проницателността ѝ ме улавя като в капан.

— И така, вие я подкрепяте — казва тя. — Подкрепяте нелепото ѝ твърдение, че съпругът ѝ е бил неспособен в продължение на четири месеца брак. Макар че беше млад и здрав, а тя беше негова съпруга. Макар че тогава тя не каза нищо на никого. Макар че тя никога не се оплака. Никога дори не го спомена.

Обещах помощта си на принцеса Катерина, и съм ѝ задължена. Обичах Артур и го чух да ѝ прошепва: „Обещай!“ Оставам на колене, държа главата си сведена и се моля това изпитание да отмине.

— Не мога да кажа нищо повече — повтарям. — Тя ми каза, че не съществува възможност да очаква дете. Изтълкувах думите ѝ като означаващи, че не са живели като мъж и жена. Че никога не са се любили.

Гневът ѝ е отминал; цветът се отдръпва от лицето ѝ, пребледняла е, сякаш може да припадне. Една дама пристъпва напред да я подкрепи, а после отстъпва пред яростния ѝ поглед.

— Знаете ли какво правите, Маргарет Поул — пита ме настойчиво нейна светлост, с леден глас. — Знаете ли всъщност какво изричате?

Отпускам се на пети, откривайки, че държа ръцете си долепени под брадичката, сякаш моля за милост. Поклащам глава:

— Простете ми, ваша светлост, не разбирам какво имате предвид.

Нейна светлост се надвесва напред и засъсква в ухото ми, така, че никой друг да не може да чуе. Толкова е близо, че усещам лъхащия ѝ на малвазия дъх по бузата си:

— Няма да омъжите малката си приятелка за принц Хари, ако това е бил планът ви. Ще вкарате тази малка испанска блудница в леглото на свекър ѝ!

Думата блудница от устата на нейна светлост е толкова шокираща, колкото и самата представа.

— Какво? Нейния свекър?

— Да.

— Кралят?

— Моят син, кралят — гласът ѝ потреперва от потискана ярост. — Моят син, кралят.

— Сега той иска да се ожени за вдовстващата принцеса?

— Разбира се, че иска! — Гласът ѝ е стържещо нисък, усещам горещината на гнева ѝ да лъха по косата ми, по ухото ми. — Защото по този начин не се налага да ѝ плаща вдовишка издръжка, така запазва зестрата, която тя донесе, и може да поиска останалото, така запазва съюза с Испания срещу нашия враг, Франция. По този начин си урежда евтин брак с принцеса, която вече е тук, в Лондон, а тя ще го дари с още един син и наследник. И по този начин — тя млъква, задъхвайки се като подгонено куче — по този начин той взема момичето в греховна похот. Греховна, кръвосмесителна страст. Тя го изкуши с дръзките си, лукави очи. Тя го възпламеняваше с танците си, разхожда се с него, шепне си с него, усмихва му се и му прави реверанс, когато го види, изкушава го, иска да го провали в пъкъла.

— Но тя е сгодена за принц Хари.

— Кажете ѝ това, докато виси на ръката на баща му и се отърква в него!

— Той не може да се ожени за снаха си — казвам, напълно слисана.