Елегантността на таралежа
- Автор: Барбери Мюриель
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Меламед
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Елегантността на таралежа». Краткое содержание книги:
А сега:
Котката, спи.
Повтарям, за да няма никаква двусмислица.
Котката, запетайка, спи.
Котката, спи.
Ще можете ли, да вземете.
От една страна, имаме чудноватата употреба на запетайката, която отнасяйки се своеволно с езика, защото обикновено не се пише запетайка пред съюза „да“, възвеличава формата му.
Да, не малко ме упрекваха — и за войната, и за мира…
От друга страна, имаме лигавщините върху гланцова хартия на Сабин Палиер, пронизващи фразата с камата на една запетайка.
Ще можете ли, да вземете пакетите от химическото чистене?
Ако Сабин Палиер беше португалка, родена под смокиново дърво във Фаго, новопристигнала портиерка от Пюто или умствено изостанала прислужница в търпеливо и милостиво семейство, бих могла чистосърдечно да простя тази престъпна небрежност. Но Сабин Палиер е богата. Сабин Палиер е съпруга на един олигарх на военната индустрия. Сабин Палиер е майка на кретен с тъмнозелен дъфелкот, който след двата подготвителни класа и Университета за политически науки вероятно ще отиде да разпространява посредствените си мисли в някой десен министерски кабинет. А на всичко отгоре Сабин Палиер е и дъщеря на една мръсница с кожено палто, която работи в редакцията на голяма издателска къща и е така отрупана с бижута, че понякога очаквам да се задуши.
По всички тези причини Сабин Палиер няма извинение. Привилегиите на съдбата си имат цена. Който се ползва от благосклонността на живота, е длъжен стриктно да пази Красотата. Езикът, това човешко богатство и неговото използване, това творение на обществото, са свещени неща. Това, че могат да се развиват, да се променят, да се забравят и да се възраждат и че понякога злоупотребата с тях се превръща в източник на по-голяма плодовитост, не се променя с нищо от факта, че за да си позволиш волността на игра с тях или на промяна, трябва преди това да си им бил безпрекословно подчинен. Избраниците на обществото, онези, които съдбата е освободила от робския труд — съдба на бедния човек, имат двойната мисия да обожават и уважават великолепието на езика. Фактът, че Сабин Палиер не знае пунктуацията, е още по-сериозно светотатство, като се има предвид, че по същото време превъзходни поети, родени в смрадливи фургони или в квартали, напомнящи сметища, се отнасят към нея със свещеното страхопочитание, което дължим на Красотата.
Богатите имат дълг към Красотата. Иначе заслужават да умрат.
Точно в този момент от моите размишления някой позвънява.
Дълбока мисъл №7
Да градиш
живееш
умираш
това са следствия
Колкото повече минава времето, толкова по-решена съм да подпаля всичко тук. Да не говоря за самоубийството. Ще обясня: татко ме скастри, защото поправих един от гостите му, който каза нещо невярно. Всъщност става дума за бащата на Тиберий. Тиберий е гадже на сестра ми. И той учи във висшето педагогическо училище като нея, само че математика. Като си помисля, че това се нарича „елит“… Единствената разлика между Коломб, Тиберий, състудентите им и някоя тайфа „младежи от народа“ е, че сестра ми и нейните приятели са по-тъпи. Пият, пушат, говорят на жаргон и разменят изречения от типа на: „Оланд прееба Фабиус20 със своя референдум, видяхте ли го, тоя пич е истински килър“ (автентично). Или пък: „Всички НР (научни ръководители), назначени през последните две години, са фашаги, десницата пречи, не трябва да се офлянкваш с научния си ръководител“ (датирано от вчера). Едно стъпало по-долу и имаме следното: „Блондинката, дето я кьори Ж.В., следва английски. Какво искаш от блондинка“ (също от вчера)? И още едно ниво по-ниско: „Лекцията на Мариан беше гола вода, когато каза, че съществуването не е първичен атрибут на Бога“ (пак вчера, след приключването на досието с блондинката от английска филология). Какво да си мисля за всичко това? Но ето и върха (почти дословно): „Като сме атеисти, да не би да не разбираме силата на метафизичната онтология. Ами да, важна е силата на концепциите, а не истината. А Мариан, това гадно кюре, се справя доста добре, копелето, хм, това успокоява“.