Проломът

Отново погледна колелото, после мина през групата хора да ги поведе…

… и отново спря.

Обърна се към хеликоптера.

В меката пръст от двете страни на колелото имаше следи, обърнати навън. Такива следи би оставил човек, слязъл на земята, ако е седял направо на гумата с гръб към фюзелажа и може би се е държал за монтираната картечница, за да пази равновесие.

Травис впери поглед в тях. Част от него очакваше следите да се задвижат пред очите му. После осъзна, че Шоу е застанал до него.

— Кажи — подкани го той. — Не ми пука дали си мислиш, че е глупаво. Кажи какво мислиш в момента.

Говореше повече от сериозно. Говореше уплашено.

— Тези следи до колелото… — почна Травис.

Мина около секунда — достатъчно време, та да си представи как мъжете ще му се смеят, когато завърши обяснението си.

И след тази секунда разбра, че ужасно греши.

Шоу трепна — Травис бе сигурен, че трепна, макар трепването да бе погълнато от мълниеносното движение след него, когато той рязко вдигна карабината и изстреля пет-шест куршума в хеликоптера, на трийсетина сантиметра над гумата.

Куршумите се забиха в метала. Нямаше кръв. Нито писъци.

— Отваряйте си очите за оръжие, във всички посоки! — извика Шоу, вече тичаше по отъпканата земя към хеликоптера. Мъжете около Травис насочиха оръжията си навън. Направиха го моментално и без маене, сякаш бяха тренирани за подобна ситуация. Травис бе убеден, че е така. Дори пилотите, които също бяха излезли навън, бяха извадили пистолетите си и оглеждаха внимателно рехавите дървета наоколо.

Шоу се метна през вратата на хеликоптера и размаха карабината вътре с широки движения. Не толкова се целеше, колкото опипваше, подобно на слепец, чийто живот зависи от това да открие плячката си. Очите на Травис веднага откриха дръжките, които врагът би могъл да използва, за да се прехвърли в хеликоптера, без да докосва земята.

Шоу не откри нищо.

Върна се при вратата. Погледът му се спря върху пръстта долу и замръзна. Травис разбра защо — земята под изхода бе изпотъпкана от собствените им крака. Следите бяха много и се застъпваха, водеха от голата земя към тревата. Сред тях можеше да са отпечатъците и на врага.

— Мамка му… — прошепна един от мъжете.

Ругатнята бе пропита с ужасно много страх за такъв кален боец и каза на Травис всичко, което трябваше да знае за бедата, в която се намираха.

Имаше секунда да си помисли за това, преди единият пилот да получи куршум в главата. Нямаше изстрел — чу се само звукът от удара, сякаш се разцепи дъбова дъска, след което човекът рухна на земята, вече мъртъв. Останалите се развикаха и заобръщаха оръжия и погледи във всички посоки. Шоу скочи от хеликоптера и затича към хората си, крещеше им да млъкнат. Вторият пилот се оглеждаше, онемял от страх. И тъкмо когато Травис също направи връзката, пилотът получи куршум право в лявото око; входната рана бе обърната право към Травис, така че куршумът сигурно бе минал над рамото му.