Полукрал. Първа част от трилогията Разбито море
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Полукрал. Първа част от трилогията Разбито море». Краткое содержание книги:
Елфическите руини може и да представляваха впечатляваща гледка, но построената от човешка ръка част на Скекенхаус беше истинско разочарование. Ярви изплези език и се изплю умело през борда.
– Браво – поклати одобрително глава Рълф. – Гребането ти не го бива много, но компенсираш с умения в истински важните неща.
– Ще трябва да потърпите малко без мен, мъничките ми! – Шадикшарам изприпка навън от каютата си. Беше се наконтила в най-крещящите си дрехи и нанизваше допълнително пръстени на едната си ръка. – Очакват ме в Кулата на Събора!
– Очакват парите ни – избоботи сърдито Триг. – Колко искат за лиценз тази година?
– Предполагам, малко повече от миналата година. – Шадикшарам облиза един пръст, за да успее да наниже поредната особено безвкусна дрънкулка. – Кралските такси традиционно се движат нагоре.
– По-скоро бих изхвърлил парите си през борда, вместо да ги давам на тия чакали в Събора.
– Аз по-скоро бих изхвърлила теб през борда, ако не бях убедена, че майка Море ще те хвърли обратно. – Шадикшарам протегна ръка и разпери пръсти да се полюбува. – С кралски лиценз можем да търгуваме навсякъде из Разбито море. Без него... пуф. – Тя духна шумно и размърда пръсти, за да му покаже как ще се изплъзнат между тях печалбите.
– Върховният крал следи ревностно събирането на приходите за хазната си – промърмори Джоуд.
– Естествено – отвърна Рълф и проследи с поглед капитана, която срита небрежно Нищо, преди да се отправи надолу по трапа, следвана от подтичващия на края на веригата си Анкран. – Именно данъците и таксите му го правят върховен. Без тях ще се срине в калта като всички останали.
– Пък и великите мъже имат нужда от могъщи врагове – продължи Джоуд. – А войната е едно много скъпо занимание.
– А веднага след нея се нарежда строенето на храмове.
Рълф кимна към подаващия се иззад покривите огромен скелет на постройка. Беше така гъсто окичен с въжета, макари и паянтови скелета, че беше невъзможно да отгатнеш формата.
– Това е храмът на върховния крал?
– На неговия нов бог. – Рълф се изплю през отвора за греблото, но не уцели и плюнката му плясна на дървото на борда. – И паметник на собствената му суета. От четири години го строи, а дори не го е преполовил.
– Понякога си мисля, че такова нещо като богове въобще не съществува – каза замислено Джоуд, прокарвайки бавно пръст по стиснати устни. – Но после започвам да се чудя кой тогава прави живота ми такъв ад.
– Стар бог – намеси се Ярви. – Не нов.
– Какво имаш предвид? – попита Рълф.
– Преди елфите да тръгнат на война срещу Нея, тя е била Единствен бог. Но в арогантността си те използвали магия, толкова силна, че разбила Последната врата, избила ги до един и разкъсала Единствен бог на много богове. – Ярви кимна към строежа на храма. – В земите на юг някои вярват, че всъщност Тя въобще не може да бъде разкъсана. Че многото богове са просто различни аспекти от Нея. Изглежда, върховният крал е намерил достойнства във вярванията им. Или ако не той, баба Вексен. – Замисли се за момент. – Или ако не достойнствата, то изгодата от това да се подмаже на императрицата на Юга, като започне да се моли на нейния бог. – Той си спомни гладния блясък в очите й, когато коленичи пред нея. – Или пък просто мисли, че хората, които коленичат пред един бог, ще коленичат по-лесно пред един крал.
Рълф се изплю отново.
– Предишният върховен крал беше достатъчно лош – каза той, – но поне се смяташе за пръв измежду братя. А този колкото повече остарява, толкова по-обсебен става от властта. Двамата с проклетия му пастор няма да мирясат, докато не се възкачат по-високо и от новия им бог и целият свят не падне на колене да им целува сбръчканите задници.
– Онзи, който почита Единствен бог, не избира пътя си, той му е предначертан свише – продължи отнесен в мисли Ярви. – Той не отказва молби и се подчинява на заповедите с поклон. – Придърпа веригата си и се загледа в нея. – Единствен бог прокарва верига през света, от върховния крал до малките крале, а оттам до всеки от нас. И всяка брънка е на мястото си. И така всички са нейни роби.
Джоуд го изгледа със сериозно изражение на лицето:
– Голям мислител си бил ти, Йорв.