Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
Започвам ново ровене в чантата си. Този път търся лака си за коса. Вадя го и изпръсквам обилна доза от него върху килима. Идеално! Вече никой няма да разбере!
Оглеждам триумфално произведението си и се изпълвам със задоволство. Бедствието е отклонено! И сега вероятно би било най-добре за мен просто да седна някъде и да чакам завръщането на собственика. Все пак не искам повече инциденти, нали така?
Събувам си чехлите, пристъпвам на пръсти до дивана и присядам внимателно на ръба му, като внимавам да не смачкам възглавниците. На масичката пред мен има ветрилообразно подредени списания, обаче аз издържам на изкушението да ги разгледам. Нали си обещах, че няма да пипам нищо? Ами да! Просто ще си седя послушно тук и ще чакам появата на собственика. И мускулче няма да помръдна!
Само ги оглеждам — „Върайъти“, „Холивуд рипортър“, „Венити феър“. И в главата ми отново зазвучава гласът на Лойд Гросман: „Този, който живее в този апартамент, вероятно е във филмовия бизнес.“ Сърцето ми пак се разтуптява. Божичко, ами ако е някой прочут? Ето че може би ми предстои да се запозная с някой известен режисьор, а аз си мислех, че е скучен дърт банкер! Ами ако е актьор?
„Не, Магда веднага би ми казала“ — побързвам да се коригирам аз.
А дали?
Крайно заинтригувана, плъзгам наоколо очи в търсене на други насоки, но не виждам нито снимки, нито дреболии, нито неотворена поща. Питам се дали пък не са из другите стаи на апартамента.
Издържам около пет секунди.
А после любопитството ми надделява, аз се изправям и се запътвам на пръсти към спалните. И навсякъде виждам кашони за багаж. Което обяснява всичко. Онзи, който живее тук, току-що се е нанесъл. И внезапно усещам някаква странна близост с моя мистериозен клиент. Той може би е съвсем отскоро в този град, също като мен.
Надниквам във вградените гардероби. И зървам цяла редица елегантни костюми, в различни нюанси на сивото. Под тях има няколко чифта обувки. Вдигам една. Кожена е. И пряко волята си я обръщам и поглеждам етикета: „Произведено в Италия.“ В гърдите ми проблясва странно вълнение. Което, разбира се, е абсурдно. Че какво ми пука на мен къде са произведени обувките му?!
Бързо оставям обувката на мястото й и надниквам в двете бани. И двете са обширни, бели и мраморни и практически празни, с изключение на електрическа четка за зъби и две кутийки за контактни лещи. Накрая се озовавам в свръхмодерната кухня.
Оглеждам се притеснено. Кулинарните ми умения са на такова ниво, че са се превърнали в любимата тема за подмятане на шеги в семейството ми. Кейт нарича стила ми на готвене „Едно, две, три — дзън“, имайки предвид звука, който издава микровълновата печка, когато приключи. Което е малко грубо от нейна страна — все пак веднъж направих оризови ядки, които не бяха никак лоши! Но все пак не мога да не призная, че кухните определено ме плашат. Защото са пълни с всевъзможно оборудване, прибори и съставки, с които аз нямам никаква представа какво се прави.
Тази тук е точно такава. Направо ужасяваща! Плотове от неръждаема стомана, джаджи последен писък на технологиите, потресаващо гигантска печка с милиони ключове и бутони. Името й отговаря напълно на вида й — „Вълк“! Да не говорим пък за грамадния хладилник! Но за какво му е на човек подобен хладилник, за бога?! Надниквам вътре. Рафтовете са празни, с изключение на няколко бутилки газирана вода, мрежичка органични портокали, кофичка кисело мляко с нула процента мазнини и някакви странни зърна, „пълни с доброта и хранителни вещества“ — както гласи надписът на пакета. Киноа — поредната модна изгъзица.
Малеее! Очевидно този, който живее тук, е фанатик на тема здравословно хранене! А къде е шоколадът? Къде са остатъците от храна за вкъщи? Къде е кока-колата?
В твоя хладилник, Луси.
Изпълвам се с чувство за вина и побързвам да затворя вратата на хладилника. Някой ден непременно ще си купя от тази киноа. Може би. Но пък и шоколадът не е нездравословен! Веднъж четох някъде, че бил пълен с желязо и… Както ще да е. Беше преди цяла вечност, откакто четох тази статия. Кой знае какви нови глупости са написали някъде другаде?!
Излизам от кухнята и се връщам обратно в дневната, за да продължа да се правя на примерна. Но започва да ме гложди досада. Досега не съм открила нищо интересно, а първоначалното вълнение от попадането в този апартамент вече поизстина. Освен това съм доста уморена. Денят ми беше дълъг и изтощителен. Ще ми се да можех да се прибера у дома, да си взема една вана и да се свия на дивана с тазвечерния епизод на Опра и мъжа, който се мисли за мечка гризли, дето го е записала Робин. Като ми разказа за него, ми се стори пълен абсурд, но сега като че ли откривам достойнствата му.