Заливът на въздишките [calibre 2.85.0]

Освен това мъжът винаги щеше да е подвластен на сек­са. На предложението за секс, на акта, на нуждата от него.

Тя трябваше само да предложи това на Малмон, когато се поколеба, и той бе подписал договора със собствената си кръв. Сега тази кръв го изгаряше и обвързваше.

Сега той й принадлежеше. А щом й помогнеше да вземе звездите, щом тя му дадеше избраното от него безсмъртие, той щеше да й принадлежи – ако не й омръзнеше – вечно.

Аника не успя да заспи, затова слезе безшумно долу. Видя светлина под вратата на стаята, в която спеше Сойер, и закопня да влезе. Да поседи и да поговори с него или – още по-добре – да полежи в леглото с него, кротка и топла.

Но знаеше, че когато вратите са затворени, хората обик­новено искат да са сами.

Излезе в градината и се загледа в цветята, в стръмния път, по който пеещата жена беше бутала количката с бе­бето си, премести поглед към морето.

Тук-там по склона и в подножието му проблясваха светлини. Тя чу съвсем слаба музика и се зачуди дали някой не танцува на нея.

Над главата й, над индиговото море, луната изтъняваше все повече. Когато Аника беше малка, майка й бе разказ­вала как небесните феи се хранят с лунна светлина, докато се заситят, а после я издишват. Затова луната се променя.

Хубава история, помисли си тя сега, измислена да пре­махва детските страхове. Помисли и за семейството си дали спяха? Знаеше, че се гордееха, когато тя бе избрана да търси звездите. Вярваха в нея, надяваха се да успее.

Затова тя не можеше, нямаше да ги разочарова.

Майка й щеше да разбере мечтите й, копнежа й, любов­та й и щеше да й предложи успокоение, когато се прибере у дома. Но тя нямаше да плаче дълго, обеща си Аника. Щеше да е направила каквото се очаква от нея – да намери и върне Трите звезди на Стъкления остров. И щеше да е прекарала вълшебни мигове с приятелите си, които бяха семейството й в този свят.

Щеше да има спомени с тях, със Сойер, който беше и щеше да си остане единствената й любов.

Но тя можеше да си пожелае нещо – когато желанията не вредят никому, те не са грешни. Затова избра най-ярка­та звезда и си намисли едно: преди да изпълни дълга си, преди да се завърне у дома завинаги, да е познала любовта на Сойер и той да е познал нейната. А любовта щеше да донесе радост и на двамата.

Желанието се настани кротко в сърцето й и го успокои. И тогава Аника чу въздишките. Идваха някъде отдалеч, като музика. Като дихание във въздуха, но въпреки това накараха кожата й да настръхне.

Тя пристъпи напред, сякаш да се доближи до този шепот. И чу нещо друго.

Стъпки, шумолене в сенките. Обърна се рязко към зву­ка, приготви се за бой.

— Спокойно, красавице. Аз съм, Дойл.

— О! – Тя се изправи, тъй като бе приклекнала, и отпус­на юмруци. – Мислех, че спиш.

— Последна обиколка на района.

Преди той да излезе на светло, Аника чу острия звук от плъзгането на меча в ножницата му.