Удряй където боли

— Мистър Аклънд?

— Той се занимава с финансовите дела на семейството ни. В банка „Пасифик енд Нешънъл“. Той и покойният ми съпруг бяха много близки приятели.

— Дъщеря ви има собствени приходи и собствена банкова сметка?

— Да, за жалост. Покойният ми съпруг много обичаше Анджела, дъщеря ни, и й остави голяма сума пари. Месечният приход от тази сума е петнадесет хиляди. Разбира се, това е абсурдно за момиче на нейната възраст.

— А каква е възрастта й, мисис Торсън?

— Двадесет и четири години.

— Не мисля, че е ненормално за момиче на двадесет и четири, което има месечен приход от петнадесет хиляди, да харчи десет от тях. Но може би ще ме убедите в противното?

— В нейния случай е абсолютно ненормално — каза рязко мисис Торсън. — Трябва да знаете, че самата Анджела не е нормално момиче. За жалост преболедувах от морбили. — Тя замълча и отново ме прониза със сивите си очи. — Разбирате, нали?

— Да, разбирам. Ако майката се разболее от морбили по време на бременността, плодът може да бъде увреден.

— Точно така. Анджела беше със забавено развитие. Наложи се да й вземем частен учител, но не може да се каже, че е получила някакво по-сериозно образование. Едва когато стана на двадесет години у нея се появиха признаци на съзряване. Мъжът ми направи такова абсурдно нещо… През първите два месеца тя не е проявила никакъв интерес към парите, след това започнала да тегли тази голяма сума редовно. Мистър Аклънд, който е и мой скъп приятел, се обезпокоил и миналата седмица решил да ме уведоми. Предполага, че я шантажират. Той е проницателен човек. Разчитам на него.

— Да обобщим, мисис Торсън. Доколкото разбрах, съпругът ви е починал преди една година. След това дъщеря ви е започнала да получава месечен приход от петнадесет хиляди, а през последните десет месеца, редовно е теглила по десет хиляди от тях. Така ли е?

— Да.

— А през първите два месеца изобщо не е пипала парите?

— Мистър Аклънд ми каза, че в началото е теглила само по две хиляди, за дребни разходи и за да плаща на чернокожата жена, която се грижи за нея.

— При вас ли живее дъщеря ви?

Лицето на мисис Торсън се изопна.

— Разбира се, че не! Ние не сме много близки. Освен тези абсурдни пари, мъжът ми й завеща и малка къща в другия край на имението. Живее там с една негърка, която се грижи за домакинството и готви. Не съм виждала Анджела от няколко седмици. Тя не желае да има нищо общо с моя социален кръг. За жалост, не е привлекателна и изобщо не умее да води нормален разговор.

— Има ли някакви приятели?

— Нямам представа. Тя има своя живот, аз своя.

— Не се ли познава с момчета? Може би има приятел?

Мисис Торсън ме погледна кисело.

— Никак не е вероятно. Не мога да си представя, че някое прилично момче би проявило интерес към Анджела. Както казах, тя е грозна.

— Но пък е богата, мисис Торсън — отбелязах аз. — Доста мъже биха изтърпели и най-грозната жена, стига да има пари.

— Аз и мистър Аклънд не изключваме тази възможност, но истината ще трябва да разберете вие.