Добрият път (Мисли на великия китайски мъдрец)

Връщането към духовното начало на древността, при което не се преследват материални цели, а идеални ценности, е учение, което се обръща към „малцината“, защото изисква определена духовна диспозиция и свободно време /макар Конфуций винаги да е твърдял, че всеки може да дойде при него, за да учи и да бъде поучаван/. Така неговите учения от самото начало придобиват аристократическа черта. Аристократически черти притежава и идеалният тип човек, който Конфуций се стреми да изгради — „Благородният“.

Благороден се става чрез формиране на характера и самовъзпитание по „Добрият път“. Теоретически всеки може да стане Благороден. Благородните се открояват като бели точки от масата на народа, различавайки се от нея по своето вътрешно и външно поведение, по което те самите също се разпознават непосредствено. За тях може да се говори като за духовен корпус. Много е точно сравнението между конфуцианският Благороден и английският Джентълмен. Върху съдбата на ученията на Конфуций тук не можем да се спрем подробно. Нека имаме предвид, че Китай в продължение на повече от две хилядолетия чак до началото на нашия век е бил управляван по тях. Нека също посочим, че ученията на Учителя Кунг, след като десетилетия на ред са били считани за ерес /особено по време на културната революция/, днес в Китай отново се цитират и почитат.

Събраните в този том текстове в по-голямата си част са взети от книгата „ЛУН-Ю“, което означава „Разговори“ — сборник от разговори с негови ученици и представители на обществеността. Книгата „ЛУН-Ю“ принадлежи към най-важните извори за конфуцианския мисловен свят. Състои се от стотици цитати на Конфуций, афоризми и кратки разговори, които са събрани в двадесет книги без всякакво подреждане. Въпросът, колко от тях са автентични, остава открит.