Наследството на Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-14727-0
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Наследството на Болейн». Краткое содержание книги:
Джейн Болейн — измъчена, остаряла и озлобена, станала причина за гибелта на собствения си съпруг и на снаха си Ана Болейн, е готова на всичко, за да оцелее и запази мястото си в кралския двор.
Ана от Клев — четвъртата поред съпруга на крал Хенри Осми, посреща с простодушен възторг неговия избор и пристига в Англия с наивната надежда да бъде добра съпруга и кралица.
Катрин Хауърд, още почти дете, суетна и лекомислена, привлича вниманието на застарелия монарх и върви заслепена от дворцовия блясък към своята гибел.
Трите жени разказват страшната история на едно царуване, започнало в радост и блясък и завършило с ужас, разрушение и терор. Блестящите придворни участват в пищни празненства, съзнавайки, че вървят по ръба на пропаст. Всичко в Англия зависи от волята на един обезумял от самолюбие и опиянен от абсолютната си власт монарх, чийто път е осеян с невинни жертви. Оцелелите от рода Болейн отново участват в жестоката битка за власт и надмощие, която се води в сянката на ешафода.
Той има власт над майка ми по силата на важното си положение в света и тя е неговият таен съветник, неговият дворцов управител, неговият папа. С нейната благословия брат ми налага волята си на сестра ми и мен, защото той е синът и наследникът, а ние сме просто бреме. Той е млад мъж, пред когото има бъдеще на власт и възможности, а ние сме млади жени, предопределени да бъдат или съпруги и майки в най-добрия случай, или безполезни стари моми в най-лошия. По-голямата ми сестра Сибила вече се спаси: тя напусна дома веднага щом можа, веднага щом беше уредена женитбата й: сега тя е свободна от тиранията на братската опека. Следващата съм аз. Трябва да съм следващата. Трябва да се освободя. Не могат да бъдат толкова безсмислено жестоки, че да изпратят Амелия вместо мен. Нейната възможност ще дойде, нейното време ще дойде. Но аз съм следващата по възраст сестра, трябва да съм аз. Не мога да си представя защо изобщо са предложили Амелия освен ако не е било, за да ме сплашат и да ме подтикнат да бъда по-покорна. Ако е така, това свърши работа. Ужасена съм, че ще бъда пренебрегната заради по-младо момиче и че брат ми е позволил това да се случи. Наистина, той пренебрегва дори това, което е от най-голяма полза за собствените му интереси, за да ме измъчва.
Брат ми е дребен херцог, във всеки смисъл на думата. Когато баща ми издъхна, до самия край молейки шепнешком някой да отвори вратата, брат ми зае мястото му, но така и не успя да се окаже напълно достоен за него. Баща ми беше светски човек, посещаваше кралските дворове на Франция и Испания, пътуваше из Европа. Брат ми, който предпочита да си стои у дома, смята, че не може да види по света нещо по-велико от собственото си херцогство. Според него не съществува по-велика книга от Библията, нито пък по-добра църква от тази, която е с голи стени, нито по-добър съветник от собствената му съвест. Тъй като има да управлява съвсем малко домакинство, той налага непреклонно волята си на малкото си слуги. Тъй като притежава съвсем малко наследство, той зорко следи за запазването на собственото си достойнство, а аз, която не притежавам достойнство, чувствам с пълна сила тежестта на неговото. Когато е пиян или щастлив, той ме нарича най-размирната сред своите поданици, и ме гали с тежка ръка. Когато е трезвен или гневен, казва, че аз съм момиче, което не си знае мястото, и заплашва да ме заключи в стаята ми.
Днес в Клев това не е празна заплаха. Това е човек, който затвори под ключ собствения си баща. Мисля, че е напълно способен да ме затвори и да ме държи в плен. И дори да крещя на вратата, никой няма да ме пусне да изляза!
Маестро Холбайн ми показва с едно отсечено кимване, че мога да стана от стола си и сестра ми да заеме моето място. Не ми е позволено да погледна портрета си. Никоя от нас не може да види какво ще изпрати той на краля на Англия. Той не е дошъл, за да ни ласкае, нито да ни рисува като красавици. Дошъл е да нарисува толкова точен портрет, колкото е способен да създаде геният му, за да може кралят на Англия да види коя от нас би искал, сякаш сме кобили от Фландрия, доведени на английски жребец за разплод.
Маестро Холбайн, който се обляга назад, докато сестра ми забързано излиза напред, взема нов лист хартия и оглежда пастелната си креда дали е достатъчно подострена. Маестро Холбайн ни е виждал всичките до една — всички кандидатки за титлата кралица на Англия. Рисувал е Кристина Миланска и Луиз дьо Гиз, Мари дьо Вандом и Ана дьо Гиз. Така че аз не съм първата млада жена, чийто нос той измерва, като държи кредата си на една ръка разстояние и присвива едното си око. Като съдя по всичко досега, след сестра ми Амелия ще има и друго момиче. Той може би ще спре във Франция на прибиране към Англия, за да се вгледа смръщено в друга престорено усмихваща се девойка, за да улови върху листа изображението й и да очертае недостатъците й. Безсмислено е да се чувствам принизена от този процес, като къс плюшено кадифе, изложено за мостра.
— Не ви ли харесва да ви рисуват? Стеснявате ли се? — попита ме троснато той, когато усмивката ми помръкна, щом той ме загледа така, сякаш бях парче месо, сложено да съхне на дъската за рязане на готвачката.
Не му казах какво изпитвам. Безсмислено е да предоставяш сведения на шпионин.
— Искам да се омъжа за него — беше всичко, което казах. Той повдигна вежда.
— Аз само рисувам картините — отбеляза той. — По-добре да съобщите желанието си на неговите дипломатически пратеници, посланиците Никълъс Уотън и Ричард Биърд. Безсмислено е да казвате на мен.
Седя в прозоречната ниша, сгорещена в най-хубавите си дрехи, задушавана от корсаж, стегнат толкова здраво, че се наложи две прислужници да теглят връзките, за да го завържат на възел, и ще трябва да го срежат, за да ме освободят, когато картината бъде завършена. Гледам как Амелия накланя глава на една страна, кокетничи и се усмихва закачливо на маестро Холбайн. Моля се на Бога той да не я хареса. Моля се на Бога той да не я рисува такава, каквато е: по-закръглена, по-хубава от мен. За нея всъщност няма значение дали ще отиде в Англия, или не. О! Това ще бъде истински триумф за нея — с един скок да се превърне от най-малката дъщеря на беден херцог в кралица на Англия: полет, който ще издигне нея и семейството ни, и всички от Клев. Но тя няма такава нужда да се махне, каквато имам аз. При нея не може и дума да става за нужда. А бих могла почти да кажа, че за мен това е въпрос на отчаяние.