Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
Лодките заплаваха бързо. Пронизана от съжаление, че Кевин го няма сега до нея, Мара се стресна, като видя, че на пристана пред голямата къща я чака Велик. Зад него стояха жреците на Чочокан, извършили благословията на новото имение на Акома в подготовка за предстоящия брачен съюз на Мара с Хокану Шинцаваи.
Първите гости щяха да пристигнат до края на седмицата. Мара се беше успокоила, защото по нейна преценка детето на Кевин щеше да се роди почти осем месеца след женитбата, достатъчно, та някои да повдигнат вежди, но без да има неопровержимо доказателство, че бащата не е законният й съпруг.
Лодката стигна до пристана. Люджан помогна на Мара да слезе и тя се поклони на магьосника.
— Велики, оказваш ни висока чест.
Членът на Събранието, по-едрият от двамата Черни халати, придружили Фумита във Висшия съвет, се представи:
— Аз съм Хочопепа, лейди.
Жегна я тревога.
— Какво е станало, велики?
Великият махна с месестата си длан.
— Нищо. Останах само за да те уведомя, че присъствах на церемонията, когато бившият лорд Минванаби се подготви доблестно да сложи край на кръвната вражда и на живота си.
После добави тъжно:
— Елате с мен.
Свитата на Акома го последва по широките алеи от другата страна на голямата къща. Там, в смълчани редици, ги чакаха над десет хиляди души. Пред тях се издигаше голяма траурна носилка, покрита с червен плат отпред. Мара вдигна очи към четирите загърнати в плащаници тела, положени върху нея в сетния им покой.
Сълзи бликнаха в очите й, като видя, че двете са на деца. Слугите се бяха постарали да им придадат по-приличен вид, но раните не можеше да се скрият: Тасайо беше прерязал гърлата им. Призля й при мисълта, че момчето можеше да е нейният Аяки, и Люджан я хвана, за да я подкрепи.
— Щях да ги пощадя — промълви тя изтръпнала.
Великият я погледна скръбно.
— Родословната линия на Минванаби е прекъсната, лейди Мара. Събранието го засвидетелства официално. Сега, след като изпълних задължението си, ще се оттегля. Живей дълго и щастливо, велика лейди.
Бръкна в джоба си и извади талисмана си за пренасяне. Във въздуха се разнесе бръмчене и той изчезна.
Мара стоеше объркана пред множеството слуги и воини на Минванаби. Всички в първите шест редици бяха облекли сиви робски халати. Зад тях стояха войниците, струпали оръжия и шлемове в нозете си и навели глави в знак на поражение.
Старец, също облечен като роб, но с аристократична осанка, излезе напред и падна на колене пред Мара.
— Господарке.
— Говори — каза тя.
— Аз съм Инкомо, бивш Първи съветник на лорд Минванаби. Представям се, за да ти съдействам, каквато и съдба да отредиш за нас, които служихме на този нещастен дом.
— Не съм аз тази, която ще отрежда съдбите ви — прошепна Мара, все още потресена от гледката на мъртвите деца.
Инкомо вдигна глава и я погледна с празни тъмни очи.
— Лейди, бившият ми господар заповяда на всички свои кръвни роднини да се върнат в бащините си домове. Заповяда всеки негов родственик да убие жена си и децата си, след което на свой ред да се прониже с меча си. Но изчака допреди час, когато чу, че си стъпила на земята на Минванаби, преди да отнеме живота на своето семейство. Едва след като те издъхнаха, прониза и себе си. — Разтреперан от страх, Инкомо изпълни последния си дълг към бившия си господар. — Лорд Тасайо ми повели да ти кажа, че предпочита да види децата си в залата на смъртта до себе си, отколкото живи в дома на Акома.
Прониза я ужас.
— Жесток звяр! Собствените си деца! — Сляпа ярост я разтърси, а след това се стопи в скръб, щом отново погледна телцата на момчето и момичето на носилката. — Отдайте им пълни почести — нареди Мара. — Едно велико име свършва днес.
Инкомо се поклони.
— Аз съм твой роб, господарке, защото провалих господаря си. Но те моля, прояви милост, тъй като съм стар и негоден за тежък труд. Дари ме с благодеянието на доблестната смърт.
Мара едва не изръмжа от гняв.
— Не! — Очите й се впиха в стъписания старец и тя извика: — Стани!
Инкомо зяпна, стреснат от неуместния й изблик на чувства. Мара не можеше нито миг повече да понесе раболепието му. Хвана го изненадващо силно под мишницата и го дръпна да се изправи.