Крахът на титаните [bg]

— Аз наистина съм от долен произход. Нали затова бях шофьор — отговаряше Лев.

Олга продължаваше да е недоволна.

Затова Лев нае Марга.

Сега старата му изгора беше на сцената и репетираше нов номер с оркестъра. Две негърки със забрадки бършеха масите и метяха пода. Марга беше облечена в тясна рокля, а червилото й беше ярко. Лев й беше дал работа като танцьорка, без да знае дали е добра. Оказа се, че Марга е не просто добра — тя беше звезда. В момента пееше дрезгаво някаква неприлична песен — как цяла нощ чака любимият й да дойде: „Чувствам се безпомощна, но заради очакването ми става по-сладко, когато той дойде“.

Лев знаеше отлично какво иска да каже.

Гледа я, докато свърши песента. Марга слезе от сцената и го целуна по бузата. Той взе две бутилки бира и я последва в гримьорната.

— Отлично изпълнение — похвали я на влизане.

— Благодаря. — Марга лапна бутилката и я надигна. Лев гледаше червените й устни. Тя пи дълго. Забеляза, че я наблюдава, преглътна и се усмихна. — Това да ти напомня нещо?

— Можеш да се обзаложиш, че е така.

Лев я прегърна и прокара ръце по тялото й. След няколко минути тя коленичи, разкопча панталоните му и го пое с уста. Много беше добра, най-добрата, която Лев познаваше. Или наистина й доставяше удоволствие, или беше най-добрата актриса в цяла Америка. Той затвори очи и въздъхна от удоволствие.

Вратата се отвори и влезе Йосиф Вялов.

— Значи е вярно! — гневно рече той.

Двама от разбойниците му, Иля и Тео, го последваха в гримьорната.

Лев се уплаши не на шега. Трескаво се мъчеше едновременно да се закопчае и да се извини.

Марга пъргаво се изправи и избърса уста.

— Намирате се в моята гримьорна! — протестира тя.

Вялов отговори:

— А ти се намираш в моя клуб. Но не за дълго. Уволнена си. — После се обърна към Лев. — Щом си женен за дъщеря ми, няма да чукаш прислугата!

— Той не ме чукаше, Вялов, не забеляза ли? — дръзко се обади Марга.

Вялов я удари през устата. Тя извика и падна, а от устните й се процеди кръв.

— Уволних те вече. Изчезвай.

Марга си взе чантата и излезе.

Вялов погледна Лев.

— Задник такъв. Не направих ли достатъчно за тебе?

— Съжалявам, татко.

Лев се ужасяваше от тъста си. Вялов можеше да направи всичко: хората, които не му се нравеха, бяха бити, измъчвани, осакатявани или убивани. Беше безмилостен и не се боеше от закона. Беше могъщ като царя, по своя си начин.