Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
Беше толкова разочарован, че му идеше да се хвърли в студената вода на залива. Единствената му възможност да се свърже с нея след почти три години и нищо не се получи. Беше ли получила писмото му въобще?
Тормозеха го неприятни фантазии. Дали все още го обичаше? Беше ли го забравила? Може би в живота й имаше друг мъж? Намираше се в пълно неведение.
Радек и добре облечените шведски социалисти заведоха Ленин — донякъде против волята му — до щанда за мъжка мода на универсалния магазин ПУБ. Подкованите му туристически обуща изчезнаха. Той се сдоби с палто с кадифена яка и нова шапка.
— Сега — заяви Радек — поне е облечен като някой, който да може да стои начело на хората си.
Същата вечер с падането на нощта русите отидоха на гарата, за да се натоварят на друг влак за Финландия. Валтер щеше да остави групата тук, но отиде с тях до гарата. Преди потеглянето на влака се срещна с Ленин.
Седяха в едно от купетата под мъждива електрическа светлина, която се отразяваше в плешивата глава на Ленин. Валтер бе напрегнат. Трябваше да се справи. Беше сигурен, че няма смисъл да моли Ленин. Той не можеше и да бъде заплашван. Само хладната логика би го убедила.
Валтер беше подготвил речта си.
— Германското правителство ви помага да се завърнете в родината си — каза той. — Вие сте наясно, че не го вършим поради благосклонност.
Ленин го прекъсна на отличен немски език.
— Вие смятате, че това ще бъде в ущърб на Русия! — изръмжа той.
Валтер не отрече:
— И все пак вие приехте помощта ни.
— В името на революцията! Това е единственият критерий за добро и лошо.
— Очаквах да го кажете.
Валтер носеше тежък куфар и шумно го пусна на пода на вагона.
— В двойното дъно на този куфар ще намерите сто хиляди рубли в банкноти и монети.
— Какво?
Ленин обикновено беше невъзмутим, но сега изглеждаше сащисан.
— За какво?
— За вас.
Ленин се засегна.
— Подкуп? — гневно запита той.
— Със сигурност не — отговори Валтер. — Не е необходимо да Ви подкупваме. Целите Ви са същите като нашите. Вие призовахте за отстраняване ва временното правителство и за край на войната.
— За какво тогава?
— За пропаганда. За да Ви улеснят да разпространявате посланието си. Това е посланието, което и ние бихме желали да разнесем. Мир между Германия и Русия.
— За да можете да спечелите своята капиталистическо-империалистическа война срещу Франция!
— Както вече казах, не Ви помагаме от благосклонност — а Вие и не бихте разчитал на това. Това е практическа политика и нищо повече. Засега интересите Ви съвпадат с нашите.
Ленин изглеждаше както когато Радек настояваше да му купи нови дрехи — не харесваше предложението, но не можеше да отрече, че е разумно.
Валтер каза:
— Ще Ви даваме приблизително същата сума веднъж месечно — разбира се, докато продължавате да се борите за мир.
Настъпи дълго мълчание.
Валтер продължи:
— Твърдите, че успехът на революцията е единственият критерий за добро и лошо. Щом е така, трябва да вземете парите.
На перона изсвири някаква свирка.
Валтер стана.
— Трябва да се разделим. Довиждане и успех.
Ленин погледна куфара на пода и не отговори, Валтер излезе от купето и слезе от влака.
Обърна се и погледна към прозореца на купето на Ленин. Почти очакваше прозорецът да се отвори и куфарът да изхвърчи от него.
Чу се още едно изсвирване. Вагоните се разтърсиха и потеглиха; влакът излезе от гарата, натоварен с Ленин, другите руски емигранти и парите.
Валтер извади кърпичката от вътрешния джоб на палтото си и обърса чело. Потеше се въпреки студа.
V
Валтер вървеше от гарата по крайбрежния булевард към Гранд Хотел. Беше тъмно и от Балтийско море духаше студен източен вятър. Трябваше да се радва — бе подкупил Ленин! Вместо това имаше усещането, че всичко е напразно. Освен това беше по-потиснат от обичайното от мълчанието на Мод. Имаше поне десет възможни причини да не му изпрати писмо. Не трябваше да си представя най-лошото. Ала той самият беше стигнал достатъчно близо до това да се влюби в Моника. Защо тогава и с Мод да не се случи нещо подобно? Не можеше да не си мисли, че тя го е забравила.