Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Крахът на титаните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Крахът на титаните [bg]

Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ е нов и величествен исторически епос. Първият роман от трилогията „XX век“ проследява съдбите на пет взаимносвързани фамилии — американска, германска, руска, английска и уелска, преминаващи през разтърсващите света драми на Първата световна война, руската революция и борбата… за равноправие на жените. Тринадесетгодишният Били Уилямс навлиза в света на мъжете в уелските добивни мини… Гас Дюър, американски студент по право, отхвърлен в любовта, намира изненадваща нова кариера в Белия дом по времето на Удроу Уилсън… Двама осиротели руски братя, Григорий и Лев Пешкови, поемат по коренно различни пътища на половин свят разстояние един от друг, когато техните планове да емигрират в Америка пропадат заради прокобата на войната, конспирацията и революцията. Сестрата на Били — Етел — икономка в аристократичната къща на Фицхърбърт, прави съдбоносна стъпка, докато самата лейди Мод Фицхърбърт прекрачва дълбоко в забранената територия, като се влюбва във Валтер фон Улрих, шпионин в посолството на Германия в Лондон. Съдбите на тези и много други герои се преплитат в една сага, изпъстрена с драматични обрати. Историята в „Крахът на титаните“ ни води от Вашингтон до Санкт Петербург, от мръсотията и опасността на въглищната мина до блестящите полилеи на двореца, от коридорите на властта до покоите на могъщите. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Тази книга е предопределена да бъде класика! В бъдещите томове от трилогията наследниците на описаните в този роман фамилии преминават през знаменитите събития от останалата част на двадесетото столетие, като променят себе си и самия век. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 295 296 297 298 299 300 301 302 303 ... 419
Перейти на страницу:

— Знаеш кой притежава предприятието, нали? — попита Чък. Гас беше проверил.

— Вялов.

— А кой го управлява от негово име?

— Не знам.

— Зет му, Лев Пешков.

— О, не знаех това — отговори Гас.

III

Лев беше бесен заради стачката. Профсъюзът искаше да се възползва от неговата неопитност. Той беше убеден, че Брайън Хол и работниците са преценили, че е слаб. Беше твърдо решен да им докаже, че грешат.

Опита с разумни доводи.

— Господин Ви трябва да си върне част от парите, които загуби в тежките години — каза той на Хол.

— Да, а работниците трябва да си върнат част от парите, които те загубиха при намаляването на заплатите! — отвърна Хол.

— Не е същото.

— Не, не е — съгласи се Хол. — Вие сте богати, а те са бедни. За тях е по-трудно.

Хол беше влудяващо остроумен.

Лев отчаяно искаше да си върне благоразположението на Вялов. Опасно беше човек да допуска някой като Йосиф Вялов да е недоволен от него продължително време. Работата беше, че Лев разполагаше единствено с чара си, а той не действаше на Вялов.

Но тъстът го подкрепяше за фабриката.

— Понякога трябва да ги оставиш да стачкуват — казваше той. — Не върши работа да отстъпваш. Трябва само да се държиш. Като почнат да огладняват, стават по-сговорчиви.

Лев обаче знаеше колко бързо се мени мнението на Вялов.

Той имаше собствен план как да ускори края на стачката. Щеше да използва силата на пресата.

Лев членуваше в градския яхт-клуб, благодарение на тъста си, който накара да го изберат. Повечето от водещите бизнесмени в града членуваха в клуба, включително Питър Хойл, редактор на Бъфало Адвъртайзър. Един следобед Лев отиде при Хойл в клуба, в началото на авеню „Портър“.

Вестникът беше консервативен, винаги призоваваше за стабилност и винеше за всички проблеми чужденците, негрите и социалистите-смутители. Хойл беше внушителен мъж с черни мустаци, приятел на Вялов.

— Здравейте, млади ми Пешков — рече той. Гласът му беше мощен и дрезгав, като че по навик се надвикваше с печатарската преса. — Чувам, че президентът е пратил сина на Кам Дюър тук да уреди вашата стачка.

— Доколкото знам. Но още не сме се срещнали.

— Познавам го. Наивник. Няма какво толкова да се тревожите.

Лев беше съгласен. През четиринадесета година в Петербург измъкна от Гас Дюър един долар, а миналата година му отне годеницата с не по-малка леснина.

— Исках да разговарям с Вас за стачката — рече той и се настани в коженото кресло срещу Хойл.

— Вестникът ми вече заклейми стачниците като неамерикански социалисти и революционери — отвърна Хойл. — Какво още можем да направим?

— Наречете ги вражески агенти. Те бавят производството на машини, от които нашите момчета ще имат нужда, когато стигнат в Европа. А самите работници са освободени от военна служба!

— И това е гледна точка — свъси се Хойл. — Но ние още не знаем дали задължителната военна служба ще действа.

— Със сигурност ще изключва военната промишленост.

— Така е.

— На всичко отгоре искат повече пари. Много хора биха приели по-малко за работа, която ги спасява от войската.

Хойл извади бележник от джоба на сакото си и почна да пише.

— Да вземат по-малко пари за работа, която ги освобождава от военна служба — промърмори той.

— Може би ще искате да запитате: на чия страна са те?

— Звучи ми като заглавие.

Лев беше изненадан и доволен. Оказа се лесно.

Хойл вдигна поглед от бележника си.

— Предполагам, че господин Ви знае за този разговор?

Лев не очакваше такъв въпрос. Той се ухили, за да прикрие объркването си. Ако отречеше, Хойл щеше веднага да изостави цялата работа.

— Да, разбира се — излъга той. — Всъщност, идеята беше негова.

1 ... 295 296 297 298 299 300 301 302 303 ... 419
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)