Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
Беше същински сухар. Първата вечер в съседното купе очилатият младеж Карл Радек разказваше вицове:
— Някакъв човек бил арестуван, понеже казал „Николай е тъпак“. Заоправдавал се пред полицая „Имах предвид друг Николай, не нашия любим цар“. Полицаят отговорил: „Лъжец! Щом казваш тъпак, явно имаш предвид царя!“
Спътниците на Радек се запревиваха от смях. Ленин излезе от купето си като буреносен облак и им нареди да пазят тишина.
Той не харесваше и пушенето. Той самият беше отказал цигарите по настояване на майка си преди тридесет години. От уважение към него, хората пушеха в тоалетната в дъното на вагона. Понеже тоалетната беше само една за тридесет и двама човека, това доведе до опашки и препирни. Ленин впрегна внушителния си ум в решаването на този проблем. Наряза хартия и издаде на всеки два вида билетчета — едни за ползване на тоалетната по предназначение и по-малко на брой — за пушене. Това намали опашките и прекрати караниците. На Валтер му беше забавно. Системата проработи и всички бяха доволни, обаче нямаше разговор, нямаше и опит за колективно вземане на решение. В тази група Ленин беше един добронамерен диктатор. Ако някога спечелеше истинска власт, и Руската империя ли щеше да управлява по същия начин?
А дали щеше да спечели властта? Ако не, то Валтер си губеше времето.
Можа да измисли само един начин да подобри изгледите пред Ленин и напрегна ума си да направи нещо по въпроса.
Слезе от влака в Берлин и каза, че ще се върне при русите за остатъка от пътуването.
— Не се бавете — обади се някой. — Потегляме отново след час.
— Ще бързам — отговори Валтер. Влакът щеше да тръгне когато той каже, но русите не знаеха това.
Вагонът се намираше на един от резервните коловози на Потсдамската гара и на Валтер му трябваха само няколко минути пеш, за да стигне до външното министерство на „Вилхелмщрасе“ 76, в сърцето на стария Берлин. В просторния кабинет на баща му имаше грамадно махагоново писалище, портрет на кайзера и остъклен шкаф с колекцията на Ото, включително кремавата керамична фруктиера от осемнадесети век, която той купи при последното пътуване до Лондон. Както Валтер се беше надявал, Ото беше тук.
— Няма съмнение относно убежденията на Ленин — каза му той, докато пиеха кафе. — Казва, че са се отървали от последния символ на потисничеството, царя, без да променят руското общество. Работниците не успели да завземат властта: буржоазията още контролирала всичко. На всичко отгоре, по някаква причина Ленин лично мрази Керенски.
— А може ли да свали временното правителство?
Валтер безпомощно разпери ръце.
— Той е много интелигентен, решителен и роден водач. Никога не върши нищо друго, освен да работи. Болшевиките обаче са само поредната партийка сред онези десетина или повече, които се домогват до властта, и няма как да се прецени коя ще надделее.
— Следователно цялото това усилие може и да е било напразно.
— Освен ако не направим нещо да помогнем на болшевиките да спечелят.
— Например?
Валтер пое дълбоко дъх.
— Да им дадем пари.
— Какво? — Ото беше потресен. — Правителството на Германия да дава пари на социалисти революционери?
— Предлагам сто хиляди рубли като начало — спокойно отвърна Валтер. — За предпочитане в златни монети от по десет рубли, ако можеш да намериш.
— Кайзерът никога няма да се съгласи.
— Налага ли се да му казваме? Цимерман може да одобри по силата на министерския си пост.
— Той не би направил такова нещо.
— Сигурен ли си?
Ото дълго мълча, гледа Валтер и мисли.
Накрая каза:
— Ще го попитам.
IV
След три дни във влака русите напуснаха Германия. В Засниц, на морския бряг, си купиха билети за ферибота Кралица Виктоия, който да ги откара през Балтийско море към южния край на Швеция. Валтер пътуваше с тях. Плаването беше тежко и всички имаха морска болест с изключение на Ленин, Радек и Зиновиев, които ядно спореха за политика на палубата и явно не обръщаха внимание на неспокойното море.
Взеха нощния влак до Стокхолм, където кметът-социалист ги посрещна със закуска. Валтер си запази стая в Гранд Хотел с надеждата да намери писмо от Мод. Нямаше нищо.