Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— Благодаря — отговори Вал; — много сте любезен. Ще дойда след около четвърт час.
— Ей там; и мистър Форсайт ще дойде. — И мосю Профон „протегна“ пръст в жълта ръкавица. — Малка кола и малка закусчица.
Тръгна нататък, докаран, сънлив, чужд, последван от елегантния, грамаден, насмешлив Джордж Форсайт.
Вал остана да гледа кобилката мейфлай. Джордж Форсайт беше, разбира се, възрастен човек, но този Профон беше навярно на една възраст със самия него; Вал се чувстваше като момче, а кобилката мейфлай беше сякаш играчка, за която ония двамата му се присмиваха. Животното загуби вече ценността си за него.
„Малка кобилка… — като че казваше гласът на мосю Профон. — Какво намирате в нея?… Всички ще умрем.“
А Джордж Форсайт, връстник на баща му, още залага по надбягвания! Нима тази мейфлай е по-добра от другите? Няма ли да е по-добре, ако отиде да се обзаложи с тия пари?
— Не, дявол да го вземе! — промълви изведнъж. — Ако няма смисъл да се отглеждат коне, тогава изобщо няма смисъл да се върши нищо! Нали затова дойдох? Ще я купя.
Той се отдръпна малко назад и започна да наблюдава притока на посетителите от манежа към трибуните. Спретнати старчета, зорки, внушителни особи, евреи, треньори, които се държаха така, сякаш никога в живота си не са се провинили в поглеждане на кон; високи, лениви, вяли или живи и шумни жени; млади хора, които си даваха вид, че се отнасят сериозно към всичко това… Двама-трима между тях с една ръка!
„Животът тук е хазарт! — помисли Вал. — Звънецът звънва, конете излизат, парите минават от едни ръце в други; нов звънец, ново надбягване, парите се връщат.“
Но, уплашен от собствената си философия, той отиде към вратата на манежа, за да види как препуска малката мейфлай. Тя галопираше добре и той продължи към „малката“ кола. „Малката“ закуска беше нещо, за каквото човек мечтае, но рядко получава; след като закусиха, мосю Профон се върна заедно с него на манежа.
— Вашата съпруга е мила жена — забеляза неочаквано мосю Профон.
— Най-милата, която съм виждал — отвърна сухо Вал.
— Да — продължи мосю Профон. — Има много мило лице. Аз винаги се възхищавам от приятните жени.
Вал го погледна с подозрение, но нещо добродушно и прямо в тромавото сатанинство на другия го обезоръжи засега.
— Ако пожелаете да дойдете на яхтата ми, с удоволствие ще я поразходя.
— Благодаря — отвърна Вал, отново нащрек. — Тя не обича морето.
— Аз също — заяви мосю Профон.
— Защо плавате тогава с яхта?
Белгиецът се усмихна само с поглед.
— Сам не зная. Опитал съм всичко; това е последното ми занимание.
— То трябва да е дяволски скъпо. Аз не бих се задоволил с вашето основание.
Мосю Проспер Профон вдигна вежди и наду плътната си долна устна.
— Аз не съм придирчив — каза той.
— Бяхте ли на война? — попита Вал.
— Да-а. И това опитах. Бяг засегнат от отровен газ. Беше мъничко неприятно.
Усмихна се замислено и сънливо, като човек, чието благополучие е осигурено от самото му име264. Вал не можеше да реши с положителност дали това „мъничко“ вместо „малко“ беше казано неволно или от превзетост. Този приятел беше очевидно способен и на едното, и на другото. В редицата на купувачите на кобилката, спечелила надбягването, мосю Профон се обади:
— Ще наддавате ли?
Вал кимна. Докато този сънлив сатана стоеше край него, усещаше нуждата да вярва в нещо. Макар че беше запазен от катастрофални удари на провидението чрез предвидливостта на дядо си, който му бе осигурил хиляда лири годишно, а към тях се прибавяха и още толкова, осигурени на Холи от нейния дядо, Вал не разполагаше с наличен капитал, защото за обзавеждането в Съсекс бе изхарчил по-голямата част от това, което бе спечелил от фермата в Южна Африка. И твърде скоро си помисли: „Ах, дявол да я вземе! Надхвърля възможностите ми!“ Крайната сума, която си бе определил — шестстотин лири, — бе надмината; той се отказа да наддава. Чукчето обяви кобилката мейфлай за продадена за седемстотин и петдесет гвинеи. Вал си тръгна недоволно, когато мосю Профон каза провлечено в ухото му:
— Слушайте, аз купих мъничката кобилка, но тя не ми трябва; вземете я и я подарете на съпругата си.
Вал погледна с ново подозрение към този приятел, но съзря толкова добродушие в очите му, че наистина беше невъзможно да се обиди.
— Поспечелих малко пари през време на войната — започна мосю Профон в отговор на този поглед. — Имах акции в оръжейните фабрики. И с удоволствие пръскам тези пари. Непрекъснато печеля. Аз сам се нуждая от твърде малко. Обичам да подарявам на приятелите си.
264
Проспер значи преуспяващ, благоденствуващ.