Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— Така ли? Ти така бързо съобразяваш всичко.
Холи пъхна ръка в джоба на сакото му.
— А помагаш и на другите да се справят — продължи някак насърчително Вал. — Какво мислиш за оня белгиец Профон?
— Мисля, че е „добродушен дявол“.
Вал се усмихна.
— Струва ми се, че такава птица не подхожда за приятел на нашето семейство. Всъщност семейството ни наистина плава в чудновати води: вуйчо Соумс е женен за французойка, баща ти — за първата жена на вуйчо ми. Дядовците ни биха получили удар от тия неща.
— И не само нашите дядовци, мили.
— Тази кола — заяви изведнъж Вал — явно иска камшик; нещо си влачи задните крака по нанагорнището. Ще трябва да я погоня презглава на спускане, за да не изпусна влака.
Любовта към конете не му бе позволила да обикне истински автомобила, и винаги се чувстваше дали той шофира колата или Холи. Успя все пак да стигне навреме за влака.
— Внимавай на връщане; ще те хвърли, стига да й се удаде. Довижане, мила.
— Довиждане — подвикна му Холи и му изпрати въздушна целувка.
Във влака, след като се люшка петнйсет минути със спомена за Холи, утринния вестник, летящите пейзажи в ясния ден и смътните мисли за Нюмаркет, Вал се усамоти най-после с малка квадратна книжка, изпълнена само с имена, родословия, произход и бележки за родословието и вида на конете. Форсайтът в него беше склонен да вземе само чистокръвни животни и все още решително потискаше слабостта на Дарти към обзалаганията. Когато се върна в Англия, след като продаде изгодно фермата и конезавода си в Южна Африка и забеляза, че тук рядко има слънце, Вал си каза: „Трябва непременно да си създам някаква цел в живота, иначе ще почна да виждам призраци в тая страна. Ловът не стига; ще трябва да отглеждам и тренирам коне.“ С по-голямата прозорливост и решителност, които човек придобива, след като е поживял повечко време в нова държава, Вал съзря слабостите на модерното коневъдство. Всички бяха увлечени от модата и високите цени. По дяволите родословието! Той щеше да купува коне по външния им вид. Но въпреки това беше готов да се увлече по чистокръвна порода! И си каза: „В този проклет климат има нещо, което те кара да се въртиш на едно място. Както и да е, ще трябва да се сдобия с един мейфлай.“
В това настроение пристигна в Меката262 на своите надежди. Зрелището беше спокойно, благоприятно за хора, дошли да погледат коне, а не да зяпат в устата на букмейкъра.263 Вал застана веднага пред манежа. Двайсетте години в колониите бяха премахнали у него изискаността, в която бе възпитан, но му бяха оставили присъщата за ездача елегантност и го бяха надарили със странна прозорливост за така нареченото от него „глупаво заекване“ на някой англичани и „шумно папагалство“ на някои англичанки; у Холи нямаше нито следа от тях, а тя беше неговият образец. Наблюдателен, бърз, съобразителен при сделките при купуване на кон, при почерпка, Вал отиваше направо към целта. И се бе насочил вече направо към една кобилка мейфлай, когато някакъв глас се обади провлечено край него:
— Мистър Вал Дарти, нали? Как е мисис Вал Дарти? Надявам се, добре.
И видя край себе си белгиеца, с когото се бе запознал у сестра си Имоджин.
— Проспер Профон… запознахме се някъде на обяд — продължи гласът.
— Как сте? — промълви Вал.
— Много добре — отвърна мосю Профон, като се усмихна неподражаемо бавно. „Добродушен дявол — бе казала Холи. Да! Приличаше наистина донякъде на дявол със своята черна, остра брадичка; но малко заспал, добродушен, с прекрасни и — колкото и да е странно — умни очи.“
— Един джентълмен иска да се запознае с вас… ваш братовчед… мистър Джордж Форсайт.
Вал видя някаква грамадна фигура и избръснато, малко смръщено лице на бик, с язвителна насмешка, бликаща от изпъкналите сиви очи; помнеше го смътно от едно време, когато вечеряше понякога с баща си в клуба Айсиум.
— Някога ходехме на конни състезания с баща ви — започна Джордж. — Как е конезаводът ви? Няма ли да купите някоя от моите кранти?
Вал се усмихна, за да прикрие внезапното чувство, че всичко е пропаднало в тая страна. Тук не вярваха вече в нищо, дори и в конете. Джордж Форсайт, Проспер Профон! Самият сатана навярно не е така разочарован, както тия двамата!
— Не знаех, че и вие се интересувате от конни състезания — обърна се той към мосю Профон.
— Не се интересувам. И не се занимавам. Аз плавам с яхта; и яхтата не ме интересува, но обичам да посещавам приятелите си. Донесъл съм нещо за похапване, мистър Вал Дарти, една закусчица, ако обичате; не много… нещо съвсем мъничко… в колата ми.
262
Свещен град за мюсюлманите.
263
Лице, което приема и изплаща обзалаганията при състезание.