Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
Слаб вик извади Торанага От състоянието му на самовглъбяване и той скочи на крака. Нага сочеше възбудено на запад. Всички очи следяха ръката му.
Пощенският гълъб летеше по права линия от запад към Анджиро. Кацна пърхащ на едно отдалечено дърво, за да си почине за момент, след което отново хвръкна точно когато закапа дъждът.
Далеч на запад, откъдето идваше, беше Осака.
Глава тридесет и седма
Гълъбарят държеше птицата грижовно, но здраво, докато Торанага изхлузваше прогизналите си дрехи. Бе препускал в галоп в най-силния порой. Нага и останалите самураи нетърпеливо се трупаха до малката врата, без да обръщат внимание на дъжда, който се лееше като водопад от небето и барабанеше по керемидения покрив.
Торанага грижливо си избърса ръцете. Гълъбарят му подаде птицата. Към двете и крачета беше завързано по едно миниатюрно сребърно цилиндърче. Обикновено цилиндърчето беше само едно. Торанага се съсредоточи, за да преодолее нервното потръпване на пръстите си. Развърза цилиндърчетата и ги отнесе на светло до прозореца, за да огледа миниатюрните печати. Позна тайния шифър на Кири. Нага и останалите напрегнато следяха всяко негово движение. Но лицето му не издаваше нищо.
Торанага не счупи печатите веднага, макар да бе премалял от желание. Търпеливо изчака да му донесат сухо кимоно. Един от слугите разтвори над главата му огромен чадър от навосъчена хартия и той се запъти към личните си покои в крепостта, където го чакаше супа и горещ чай. Започна да ги сърба, заслушан в дъжда. Когато се почувствува напълно спокоен, постави охрана и се прибра във вътрешната стая. И там, сам-самичък, счупи печатите. Хартията на четирите листа беше тънка като паяжина, йероглифите — ситни, а посланието — дълго и шифровано. Разшифроването му отне доста време. След като приключи, прочете писмото, после още два пъти. След което застави ума си да се рее на свобода.
Падна нощта. Дъждът спря. О, Буда, нека реколтата бъде добра. По това време на годината оризищата се наводняваха и по цялата страна селяните засяваха бледозелените стръкчета във воднистата, без никакви плевели почва, а след четири-пет месеца, в зависимост от времето, прибираха реколтата. И по цялата земя бедни и богати, от ета до императора, слуги и самураи — всички се молеха количеството дъжд да бъде точно такова, каквото е необходимо, влажността на почвата да бъде точно толкова, колкото бе най-подходящо. И всеки мъж, жена и дете брояха дните, останали до прибирането на реколтата.
А тази година ни трябва богат урожай, мислеше Торанага.
— Нага, Нага-сан!
Синът му дотича веднага.
— Да, татко?
— Веднага след изгрев слънце ми доведи горе на платото Ябу-сан и главните му съветници. Също и Бунтаро и тримата главни офицери. И Марико-сан. Доведи ги призори на платото. Марико-сан да поднесе чай. Да. А Анджин-сан да ме чака при лагера. Да ни обгражда охрана на двеста стъпки разстояние.
— Да, татко. — Нага се обърна, готов да хукне да изпълнява заповедта, но не се стърпя и изтърси: — Война ли е? Кажете ми, война ли е?
Тъй като Торанага бе заинтересован из крепостта да обикаля оптимистичен вестоносец, той не сгълча сина си за тази проява на недисциплинираност и нахалство.
— Да. Но условията ще диктувам аз!
Нага затвори вратата и хукна. Торанага знаеше, че макар лицето на сина му и държането му да бяха външно спокойни, нищо не бе в състояние да прикрие възбудата в походката му и пламъка в очите му. Така че слуховете и контра-слуховете щяха да облетят Анджиро, да плъзнат по цяло Идзу и отвън него като добре поддържан огън.
— Няма връщане назад — произнесе той на глас към цветята, подредени с вкус в нишата таконама, а пламъкът на свещта приятно потрепваше.
Ето какво пишеше Кири:
„Господарю, моля се на Буда да сте добре и в безопасност. Това е последният пощенски гълъб и затова моля Буда да го отведе при вас. Останалите бяха убити от предатели, които запалиха снощи кафеза, а този се спаси само защото беше болен и го бях взела при себе си да го лекувам.
Вчера сутринта Сугияма-сама внезапно си подаде оставката от Съвета на регентите, както се бяхте споразумели. Но преди да успее да избяга, бе заловен в покрайнините на Осака от ронините на Ишидо. За нещастие част от семейството му също е била заловена заедно с него. Разбрах, че е бил предаден от свой човек. Говори се, че Ишидо е предложил следното споразумение, ако забави оставката си, докато се състои Съветът на регентите(утре), така че да успеят законно да ви обявят извън закона. Ишидо му гарантира, че в отплата Съветът ще му даде най-официално осемте провинции Кванто, а в знак на доверие Ишидо незабавно щял да освободи цялото му семейство. Сугияма отказал да ви предаде. Тогава Ишидо заповядал на ета да го убедят. Започнали да измъчват пред очите му първо децата, а после наложницата му, но той въпреки това не се отказал от вас. Всички умрели в големи мъки. Неговата смърт, последната, била наистина много мъчителна.