Шогун

— И кога ще стане това?

— През живота на вашите деца.

— Значи препоръчвате отбранителна стратегия? — презрително попита Ябу.

— Според мен двамата сте в безопасност зад планините. Изчакайте, Торанага-сама. Изчакайте да се сдобиете с повече съюзници. Проходите ще са във ваши ръце — лесно ще ги защитите. Генерал Ишидо е зъл, но не е толкова глупав да хвърли всичките си сили в една — единствена битка. Ще си седи начумерен вътре в Осака. Затова на първо време не бива да пускаме в действие мускетния батальон. Трябва да засилим охраната и да запазим в пълна тайна това наше оръжие, в пълна бойна готовност, докато излезете из зад планините — но мисля, че засега изобщо не бива да се използува. — Оми усещаше върху себе си многобройните погледи; поклони се на Торанага. — Простете, че говорих толкова дълго, господарю.

Торанага го проучваше с очи, после ги прехвърли върху сина си. Забеляза нарасналата му възбуда и реши, че сега е моментът да го насочи към плячката.

— Нага-сан?

— Оми-сан е прав — незабавно отговори младежът с тържествуващ вид. — В повечето отношения. Но аз бих ви посъветвал през тези два месеца да привлечете нови съюзници, за да изолирате колкото се може Ишидо, след което да нападнете без предупреждение — „Алено небе“.

— Значи не си съгласен с мнението на Оми-сан за продължителна война?

— Не. Но нали това… — Нага млъкна.

— Продължавай, Нага-сан, говори, без да се смущаваш.

Ала Нага стоеше, прехапал език и пребледнял.

— Заповядвам ти да продължиш!

— Помислих си, господарю, че… — отново се запъна той, но после думите рукнаха като порой: — Не е ли това великата възможност да станете шогун? Ако успеете да превземете Киото и да получите мандат, защо ви е изобщо да съставяте съвет? Защо да не поискате от императора да ви направи шогун? Това ще е най-доброто и за вас, и за империята. — Нага се опитваше да прикрие страха в гласа си, защото думите му означаваха предателство към Яемон, а повечето от присъствуващите самураи — най-вече Ябу, Оми, Игураши и Бунтаро — бяха открити негови поддръжници. — Според мен трябва да станете шогун! — И той се обърна предизвикателно към останалите: — Ако тази възможност се изпусне… Вие сте прав, Оми-сан, по отношение на продължителната война, но според мен нашият господар трябва да вземе властта, за да може да я предаде. Продължителната война ще разори страната, отново ще я разпокъса на хиляди парчета. Кой иска подобно нещо? Торанага-сама трябва да стане шогун. За да се предаде империята на Яемон, на нашия господар Яемон, да я управлява, тя трябва първо да се подсигури. Втора такава възможност няма да има. — Той изговори последните думи по-тихо и седна сковано, изплашен от дързостта си, но доволен, че най-сетне изрече публично онова, за което постоянно мислеше.

Торанага въздъхна.

— Никога не съм се домогвал до шогуната, колко пъти трябва да повтарям това? Изцяло подкрепям племенника си Яемон и уважавам безпрекословно волята на тайко. — И той ги изгледа един по един. Най-накрая погледът му се спря на Нага. Момчето смръщи вежди. Но Торанага му заговори мило, подхвърляйки му отново примамката. — Твоето усърдие и младост те оправдават. За жалост много по-зрели и мъдри от теб мъже също мислят, че имам — такава амбиция. А не е вярно. Има един-единствен начин да се сложи край на тези глупости — да се даде властта на Яемон-сама. Което и възнамерявам да направя.