Шогун

Като награда за прекрасния й полет Торанага реши да я нахрани обилно и повече да не ловува с нея за този ден. Даде й малката птичка, която предварително бе оскубал и почистил специално за нея. И докато тя още се хранеше, той й нахлузи качулката, което не и попречи доволно да продължи обяда си. Когато свърши и от ново се зае с почистването на перата си, той вдигна фазана, хвърли го в торбата и кимна на соколаря си, който чакаше настрани заедно с викачите. Възбудени, те обсъдиха славния лов и преброиха улова: заек, връзка пъдпъдъци и фазана. Торанага освободи соколаря и викачите и им нареди да се приберат в лагера заедно със соколите. Телохранителите му го чакаха по-надолу.

Чак сега прехвърли пялото си внимание върху Нага.

— Е?

Синът му коленичи до коня и се поклони.

— Вие, сте напълно прав, господарю — всичко, което казахте за мен, беше справедливо. Извинявам се за обидата, която ви нанесох.

— А не се ли извиняваш, задето ми даде лош съвет?

— Аз… моля да ме прикрепите към някой, който би ме научил… за да не повтарям грешката си. Не искам никога вече да ви давам лоши съвети — никога.

— Добре тогава. Всеки ден ще прекарваш по няколко часа в разговори с Анджин-сан и ще научиш онова, което той знае. Той ще бъде един от учителите ти.

— Той?

— Да. Това може би ще те научи на известна самодисциплина. И ако успееш да се справиш с дървото, което имаш вместо глава, и се научиш да слушаш какво ти се говори, ще разбереш много полезни неща. Може би ще научиш дори неща, които ще бъдат от полза и за мен. — Нага начумерено гледаше земята. — Искам да усвоиш всичко, свързано с пушки, оръдия и военна стратегия. Ще станеш моят главен военен специалист. Да. И държа да бъдеш много добър специалист. — Нага не пророни нито дума. — И освен това искам да се сприятелиш с него.

— Как, господарю?

— Ами защо сам не помислиш как? Защо не си напрегнеш малко ума и да измислиш някакъв начин?

— Ще опитам. Кълна се, че ще направя всичко, каквото зависи от мен.

— Искам не само да се постараеш. Заповядвам ти да успееш. Използувай знанията си за „християнското милосърдие“. Вече би трябвало да знаеш достатъчно по този въпрос.

Нага се озъби недоволно.

— Такова нещо не е възможно да се усвои, макар че много се старах. Кълна ви се. Всичко, което чух от Цуку-сан, бяха глупости — догма, от която ми се доповръща. Християнството не е за самураи, а за селяни. Не убивай, не вземай повече от една жена и хиляди подобни глупости! Тогава ви се подчиних, както ще се подчиня и сега — винаги съм ви се подчинявал. Но защо не ме оставите да върша онова, на което съм способен? Ще стана и християнин, ако настоявате, но не съм в състояние да повярвам… това са такива безсмислици и… Извинявам се за думите си. Ще се сприятеля с Анджин-сан, обещавам.