Шогун

— До момента, в който избухне война — бе натъртил Оми.

— Разбира се. Разбира се, че до избухването на война. Тогава, ако реша, мога да премина на противниковата страна или да направя нещо друго — възможности колкото щеш. Все пак сте прав, Оми-сан.

От Оми по-добър съветник досега не съм имал, помисли си той. Но и по-опасен също. Достатъчно е умен, за да заграби Идзу след смъртта ми. Но какво значение има? Все едно, че вече сме мъртви.

— Всички пътища са ви затворени — каза той на Торанага. — Изолацията ви е пълна.

— Какви са алтернативите? — попита Торанага.

— Извинете, господарю — намеси се Оми, — но колко време е необходимо, за да се подготви нападението?

— То вече е готово.

— Идзу също е готово, господарю — додаде Ябу. — Вашите сто и моите шестнадесет хиляди плюс мускетния батальон — това не е ли достатъчно?

— Не. „Алено небе“ е план само за в краен случай. Всичко се залага на едно — единствено нападение.

— Ще трябва да рискувате — веднага щом дъждовете престанат и сме в състояние да потеглим — настоя Ябу. — Друг избор нямате. Ишидо незабавно ще сформира нов Съвет, защото мандатът е все още валиден. Всеки момент ще ви обвинят в държавна измяна — днес, утре или вдругиден. Защо да чакате да ви разкъсат? Чуйте — може би мускетния батальон ще успее да си пробие път през планините. Нека бъде „Алено небе“! Ще хвърлим всички сили до последния човек в една — единствена атака. Такъв е моралният кодекс на воина — достоен за самурая. Ще пометем Дзатаки с нашите пушки, но дори и да не успеем — какво значение има? Подвигът ни ще живее и пребъде през вековете!

— Да, но ще спечелим — сигурен съм в това — намеси се и Нага.

Някои от капитаните закимаха с глави в знак на съгласие, доволни, че войната най-сетне е неизбежна, Оми премълча.

Торанага бе втренчил поглед в Бунтаро.

— Е?

— Господарю, моля да ме извините и да не искате от мен съвет. Аз и хората ми ще правим каквото наредите. Това е единственият ми дълг. Мнението ми е без никаква стойност, защото ще правя каквото вие решите.

— При други условия бих приел подобен отговор, но не и днес.

— Тогава война. Ябу-сан е прав. Да тръгнем към Киото! Днес, утре или щом спре дъждът. „Алено небе“! Омръзна ми да чакам.

— Оми-сан?

— Ябу-сан е прав, господарю. Ишидо ще престъпи волята на тайко и ще сформира в най-скоро време нов Съвет, който ще получи мандат от императора. Враговете ви ще злорадствуват и повечето от приятелите ви ще се разколебаят и сигурно ще ви предадат. А новият Съвет незабавно ще ви обвини в държавна измяна. И тогава…

— Тогава значи „Алено небе“? — прекъсна го Ябу.

— Ако Торанага-сама заповяда, така и ще стане. Но според мен обвинението в държавна измяна ще бъде невалидно. Спокойно можете да не мислите за него.

— Защо?