Шогун

Не, няма да насъскам Анджин-сан срещу Бунтаро — този глупак ми е необходим. Но независимо дали онези двамата са спали заедно, или не, надявам се подобна мисъл никога да не мине през ума на Бунтаро. Тогава ще се наложи незабавно да го убия, защото няма сила, която да го удържи да не убие Анджин-сан и Марико, а те са ми много по-необходими от самия него. Дали да не го премахна още сега?

Торанага изпрати да му доведат Бунтаро веднага щом изтрезнее.

— Как смеете да поставяте интересите си над моите? Колко време Марико-сан няма да е в състояние да ми превежда?

— Лекарят каза само няколко дни, господарю. Много се извинявам за причинените неприятности.

— Аз ясно ви дадох да разберете, че ще ползувам услугите и още двадесет дни. Не помните ли?

— Да, помня, много се извинявам.

— Щом ви е ядосала, няколко плесника по задника, и толкова. Това е полезно за всяка жена от време на време, но повече е простащина. Вие най-себично излагате на опасност ученията и сте се държали като тъп селянин. Без нея как ще разговарям с Анджин-сан, а?

— Знам, господарю, и много съжалявам. За пръв път и вдигнах ръка. Но тя… понякога ме изважда от кожата до такава степен, че… сякаш ослепявам и оглушавам.

— Тогава защо не се разведете? Защо не я отпратите? Или я убийте, или и заповядайте да си пререже гърлото, но след като повече не ми е нужна.

— Не, мога, господарю, не мога — изстена Бунтаро. — Тя… от момента, в който я видях за пръв път, съм я желал… В началото, като се оженихме, Марико беше мечтата на всеки мъж. Мислех, че съм благословен от боговете — спомняте си, че всички даймио в империята я искаха. Тогава… когато онова се случи… аз я отпратих, за да я предпазя от сянката на подлото убийство, преструвах се на отвратен от нея заради собствената и безопасност, а когато след години тайко ми нареди да я върна, тя ме привличаше с още по-голяма сила. Истината е, че очаквах да ми бъде признателна, взех я, както мъж взема жена, без да се интересувам от разните дреболии, дето така допадат на жените, като стихчета и цветя… Беше ми все тъй предана, но студена като лед и постоянно ме молеше да я убия. — Бунтаро изпадна в трескаво състояние. — Не мога да я убия, нито да и заповядам да се самоубие. Тя оскверни сина ми и ме кара да презирам останалите жени, но не мога да се освободя от нея. Аз… опитах се да бъда мил с нея, но ледът не се топи и това ме влудява. Когато се върнах от Корея и научих, че приела тази идиотска християнска вяра, ми беше забавно, защото, какво означава някаква си там глупава религия? Мислех да я подразня малко на тази тема, но преди да съм се усетил какво върша, вече бях допрял ножа до гърлото и и се кълнях, че ще го прережа, ако не се откаже от християнството. И, разбира се, тя вече в никой случай не можеше да се откаже — кой самурай ще направи нещо под заплаха? Само ме погледна с тези нейни очи и ми каза: „Хайде, убийте ме! Заколете ме, господарю.“ Каза: „Ето, аз сама ще държа ръката ви. Моля се на господа да ми изтече кръвта.“ И не я заклах. Само я взех. Но затова пък отрязах косите и ушите на дамите и, дето я бяха насърчили да се покръсти, и ги прогоних от крепостта. Същото сторих и с дойката и. Отрязах и носа на старата вещица. И тогава Марико заяви, че… понеже съм наказал дамите и, ако се приближа непоканен до леглото и, незабавно ще извърши сепуку… независимо от дълга си към вас, семейството си, дори… въпреки заповедите на християнския и бог. — По бузите му се стичаха сълзи на ярост, но той не ги забелязваше. — А аз не мога да я убия, колкото и да ми се иска. Не мога да убия дъщерята на Акечи Джинсай, колкото и да заслужава…