Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
— Но разберете едно — завърши Мара. — Илюзията свърши. Хората вече знаят, че могат да се противопоставят на Събранието. Храмовете няма да се примирят да им бъде отредена второстепенна роля. Бъдете сигурни, че император Джъстин ще освободи чо-джа, така че те отново да могат с чародейство да издигат своите стъклени градове под слънцето. Как вие, магьосниците, ще опазите реда без войници? Как ще спирате раздорите между лордовете? Играта на Съвета е в задънена улица, но нашите управляващи лордове в по-голямата си част са твърде свадливи или твърде алчни, за да създадат нов ред. Вие, магьосниците, готови ли сте да облечете броня и да вдигнете меч? Тапек? Севеан? Мотеча?
Смутените изражения на тримата упоменати бяха комични. Изобщо не се бяха замисляли за възможността да цапат ръцете си в битка! И все пак, след като слабостта им бе изложена на показ, осъзнаха, че магията сама по себе си вече няма да налага страхопочитание. Други, смели като Мара, щяха да започнат бунтове и Събранието щеше да е притиснато от политиката и обстоятелствата да взима страна. Нямаше да имат друг избор, освен да изоставят учените си занимания, за да се справят с механиката на управлението.
За общност, привикнала да действа по прищявката на индивида, перспективата беше обезсърчителна.
Мотеча изглеждаше отчаян. Севеан едва забележимо се присви зад Шимоне, а Тапек прикри стъписването си зад външен изблик на гняв:
— Ние не сме съвет на лордове, отдадени на дрязги за дребни неща! Признанието ни е по-висше от това да налагаме наказания над враждуващи домове!
Хочопепа се изсмя.
Мара се поклони сдържано. Камата все още беше в ръката й, насочена, без да трепне, към гърдите й. Погледът й беше твърд.
— Това са възможностите ви за избор, велики. Или управлявате империята, или спирате да се месите в работата на тези, които трябва да го правят.
Хочопепа махна уморено с ръка.
— Свърши се.
Тапек все още изглеждаше готов да спори, но Акани се намеси.
— Съгласен съм. Събранието като цяло няма да иска да управлява империята повече, отколкото сме искали в миналото. Богове небесни, споровете ни са се проточвали с дни, докато решим дори само един въпрос! — Погледна многозначително Шимоне и Хочопепа, въздъхна и се поклони на Слугата на империята. — Лейди, няма да отнемеш живота си преди залез-слънце. Обществото ще се възмути твърде много и вероятно ще бъдем обвинени ние. Изборът е ясен: хаос или нов ред. Ти първа разбра, че не всички ние владеем себе си в достатъчна степен, за да убиваме без колебание. Повечето магьосници всъщност трудно биха навредили и на насекомо. Не. Нашето могъщество над империята се породи от сляпо покорство през годините. Без това ние сме… безсилни.
— Безсилни? — кипна Тапек. — Не и аз, Акани.
Фумита сдържа червенокосия маг с желязна хватка.
— Тапек, един глупав акт те посрами почти непростимо. Вслушай се в разума поне веднъж! Мара не действа за себе си. Никога не го е правила, разбери го. Никога няма да се наложиш над Събранието, за да предизвикаш гражданска война и хаос. И наистина ще имаме несравнимо с нищо кръвопролитие, ако ти и приятелите ти с млада и буйна кръв не приемете неизбежното. Съвсем сериозно те съветвам да започнеш да поправяш репутацията си, като се появиш на стените и заповядаш на щурмуващите армии да спрат битката и да оставят оръжията си.
— Аз ще отида с него — заяви Шимоне, погледна строго, дори безмилостно по-младия си колега, след което сграбчи телепортиращото си устройство и изчезна.
Малко магьосници в империята смееха да се опълчат на Шимоне, когато е възбуден. Все пак Фумита не отпусна хватката си, докато Тапек не наведе очи и не отстъпи. Едва тогава младият магьосник бе освободен да догони Шимоне.