Господарка на Империята

— Искаш да ни лишиш от древните ни права!?

— Властта се използва с благоразумие от тези, които я имат — отвърна Мара безстрашно. — Ти би трябвало да разбираш това повече от всички други, магьоснико. Вие нямате право да съдите — то е в компетенцията на небесата. След като опитът ви да ме унищожите бе предотвратен — не, спрян! — от властта на боговете, днес аз съм тази, в чиито ръце е властта.

Магьосниците се спогледаха неспокойно, но никой не намери какво да възрази. Магията им бе отхвърлена и обезсилена и тази жена им бе нанесла поражение, за което не бяха подготвени. Нямаха правилник, на който да се опрат, нито основание, около което да се обединят.

Погледът на Хочопепа бе вперен в Мара.

— Спомена за избор?

Ако обстоятелствата не бяха толкова съдбоносни и ако напрежението не беше толкова силно, Мара сигурно щеше да се усмихне.

— Да, велики. Избор — заяви тя високо. — От векове вашето Събрание се е наслаждавало на власт без отговорност. Вие, Черните халати, сте действали както намерите за добре за Доброто на империята, казвам го с ирония. — Неспоменат зад думите й остана споменът за две малки деца, убити от баща си заради позора, наложен му от Великите. Макар Тасайо да й беше враг, Мара все още смяташе убийството на наследниците му за ужасно, трагедия още по-непростима заради това, че можеше да бъде предотвратена от самото Събрание, което бе осъдило бащата. Довърши с рязък тон: — Време е за равносметка. Можете да постъпите така, както ви казвам, и да вършите своите си неща в своя град на вдъхващи страхопочитание съсредоточени в себе си хора — боговете дано се смилят над вас — или можете да предприемете единствения друг курс, който ще предотврати необузданата война.

Хочопепа се намръщи отвратено.

— Подозирам какъв би могъл да е той.

— Нима? — Мара извади от пояса на халата си кама и обърна острието към гърдите си. — Боговете може и да заявиха, че не е дошло времето ми да умра. Но все още мога да упражня свободната си воля като Господарка на Акома. Ако изберете, мога да сложа край на живота си веднага, в изкупление за нарушаването на прословутия ви едикт. Ако направя това, Джъстин ще абдикира и ще се върне у дома като лорд на Акома. Джеиля, жена му, ще управлява и съпругът й ще бъде само консорт, като се закълне никога да не вдига ръка срещу вас или който и да е друг Черен халат. — Присви очи, преди да произнесе последната фраза, но камата в ръката й не трепна. — Но тогава вие ще трябва да управлявате.

Хочопепа открито се ухили. Шимоне и Акани кимнаха.

— Какво? — попита объркано червенокосият Тапек.

— Властта да унищожавате, да водите война или да се противопоставяте ще е ваша — заяви Мара. — Съюзниците ми няма да се съпротивляват. Преди залез-слънце, ако заповядате така, мога доблестно да сложа край на живота си с това острие. — Погледът й обходи благородниците в залата, до един напрегнати да уловят всяка нейна дума с надеждата да засекат някоя погрешна стъпка, та да извлекат предимство над съседите си. Оръжието можеше да я прониже и Играта на Съвета да започне отново все едно тя никога не е живяла. Все едно мечтите на един убит император и на един варварин роб никога не бяха започвали да предизвикват промяна. Този миг трябваше да реши бъдещето. Без да откъсва очи от Мотеча и Тапек, Мара продължи: — Или можете да намерите друг, готов да играе ролята на император или Военачалник за известно време. Омечан ще си счупят краката за тази чест, не се съмнявайте… докато някой амбициозен съсед или съперник не реши, че е време да оспори наследството.