Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Розамунд — повтори Сонк, — какво иска да каже тя?
— Нищо! — ядно каза графинята. — Полковник Трапинг вече не е важен — предателят беше Крабе!
— Графът знае всичко — успя да каже госпожица Темпъл глухо.
— За кое? — попита Сонк и за първи път сабята се насочи към граф Д’Орканч, който седеше срещу графинята.
— Няма да каже — прошепна госпожица Темпъл, — защото вече не знае на кого да вярва. Трябва да питате Роже.
Графът стана.
— Седни, Оскар — нареди Сонк.
— Трябва да сложим край на това безумие — каза графът.
— Седни или ще ти отрежа проклетата глава! — кресна му Сонк.
Графът се подчини. Лицето му вече беше толкова мрачно, колкото бе гневно това на графинята.
— Няма да позволя да ме правят на глупак — изсъска Сонк. — Трапинг беше от моите — аз трябваше да се отърва от него! От това следва, че който и да го е убил — макар да ми се иска да не го вярвам, е мой враг…
— Роже Баскомб! — провикна се госпожица Темпъл. — Знаете ли кой е убил полковник Трапинг?
Сонк изръмжа, сграбчи робите й, вдигна я на колене и я запрати с гневен рев през вратата, където тя с вик спря пред краката на Каролин Стърн. Лежеше и примигваше от болка, и някак си осъзна, че и е станало още по-студено. Вдигна глава и видя, че разкъсаните й дрехи висят в ръката на Сонк. Той срещна погледа й, все още ядосан, и тя изскимтя, убедена, че ще дойде и ще й смаже гръкляна, както бе направил с драгуна… но после в настъпилата тишина Роже Баскомб отговори на въпроса.
— Да — каза просто той. — Знам.
Сонк го зяпна.
— Графинята ли беше?
— Не.
— Чакайте! Първо — защо е бил убит? — прекъсна го графът.
— Служил е на Вандаариф, а не на нас? — попита Сонк.
— Да — каза Роже. — Но не е убит заради това. Графинята вече знаеше на кого всъщност е верен полковник Трапинг.
— Разбира се, че знаех — каза тя презрително. — Ти си арогантен, Франсис, затова предполагаш, че всички искат същото като теб — влиянието на брат ти. Криеш хитростта си зад маската на бонвиван, но Трапинг не беше толкова дълбок — той с радост донасяше всички тайни на брат ти — и всички твои тайни също — на този, който най-добре задоволяваше апетита му!
— Защо тогава? — попита Сонк. — За да се запази проектът на графа ли?
— Не — отговори Роже. — Трапинг още не се беше уговорил за цена, за да спаси Лидия — просто бе направил на Вандаариф някои намеци.
— Значи все пак е бил Крабе. Трапинг трябва да е научил плановете му да извлече Вандаариф…
— Не — повтори Роже. — Заместник-министърът би го убил, за да се подсигури — също както би направил графът, ако имаше време и удобен случай.
Сонк се обърна към графинята.
— Значи ти си го убила!
Графинята отново изпуфтя нетърпеливо.
— Ти внимава ли изобщо, Франсис? Не си ли спомняш какво показа Елспет Пул — тази нахална глупачка, която не липсва на никого — пред всички нас в балната зала? Нейното видение?
— Бяха Елспет и госпожа Стърн — каза Сонк и хвърли поглед към Каролин.
— С Трапинг — каза графът. — В нощта на годежа.
— Пратиха ни при него — възрази Каролин. — Графинята ни нареди да… да…
— Именно — каза графинята. — Правех каквото мога, за да му угаждам, където не биха му попречили другите гости!
— Защото си знаела, че не може да му се вярва — каза графът.
— Но можеше да бъде разсеян, докато успеем да се справим с Вандаариф — отбеляза графинята. — Което всъщност постигнахме!
— Ако полковник Трапинг бе предупредил Вандаариф, цялото ни начинание щеше да бъде изложено на риск! — провикна се Каролин.
— Знаем го! — отряза графинята.
— Тогава не разбирам — каза Сонк. — Кой е убил Трапинг? Вандаариф ли?
— Вандаариф не би убил своя агент — каза прегракнало доктор Свенсон зад гърба на Сонк, надигаше се на колене.
— Но как ключът на Трапинг попада у Бленхайм?
— Бленхайм премества трупа по заповед на Вандаариф — каза Свенсон. — Докато той все още контролира дома си.
— Кой тогава? — изръмжа графът. — И защо? И щом не е било заради съдбата на Лидия или заради наследството на Вандаариф, нито дори заради контрола на богатствата на Сонк, как убийството на такъв незначителен глупак разкъса целия ни съюз?