Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Спрете! — извика Чан. — Господарите ви са мъртви! Сами сте!
— Хвърлете оръжията, или тя ще умре! — отвърна принцът пискливо.
— Ако я убиете — каза Чан, — аз ще убия вас. И двамата. Ако я пуснете, няма. Край на пазарлъците.
Принцът и Лидия се спогледаха нервно.
— Лидия — извика доктор Свенсон. — Не е прекалено късно — можем да поправим стореното! Карл, чуй ме!
— Ако я пуснем — започна принцът, но Лидия също бе заговорила и надвика думите му:
— Не се дръжте с нас като с деца! Нямате представа какво знаем и колко струваме! Не знаете, че цялата земя в Мекленбург, изкупена от баща ми, е на мое име, нали?
— Лидия… — почна принцът, но тя го изгледа ядосано и продължи:
— Аз съм следващата принцеса на Мекленбург, независимо дали се омъжа, или не — независимо дали баща ми е жив, или не — независимо дали аз съм единствената останала жива на този кораб!
Млъкна. Дишаше тежко.
— Лидия… — Принцът най-сетне забеляза синьото по устните й и се стресна.
— Млъкни! Не говори с тях! Дръж й краката! — Лидия отново се преви и повърна върху предницата на роклята си. — Трябва да се биеш с тях! — изплака тя. — Да ги убиеш и тримата! Защо всички са толкова безполезни!
От кабината над тях долетя отчаян крясък на немски и изведнъж целият дирижабъл се наклони наляво. Чан се удари в стената, госпожица Темпъл в него, а доктор Свенсон падна на колене и изпусна сатъра. Принцът политна към отворения капак, без да изпуска Елоиз, така че я стовари като таран върху Лидия и събори и двете в отвора. Лидия изпищя и започна да се плъзга надолу. Елоиз изчезна до кръста — само хватката на принца не й позволяваше да падне, хватка, която видимо се изплъзваше, докато той се опитваше да реши дали да я пусне, за да спаси невестата си.
— Дръж я! — изкрещя Свенсон и се хвърли напред, за да хване бясно драскащите ръце на Лидия.
Дирижабълът се наклони отново, на другата страна, също така внезапно. Госпожица Темпъл загуби равновесие, докато се опитваше да стигне до Свенсон. Чан ги прескочи и клекна при принца. Той се дръпна ужасено и пусна Елоиз, но Чан я хвана за краката, впи пръсти във въжетата, запъна крак в капака на отвора и изкрещя на госпожица Темпъл:
— Спрете ги горе в кабината! Ще ни убият всичките!
Тя отвори уста да възрази, но видя как Чан издърпа Елоиз до бедрата, а Свенсон направи същото с Лидия. Принцът седеше свит в ъгъла зад тях.
Госпожица Темпъл стисна револвера по-здраво и хукна към стълбите.
Вторият моряк лежеше на най-горните стъпала, на устата му бяха избили кървави мехурчета.
Госпожица Темпъл надникна в кабината. По стените имаше метални табла с лостове и копчета, а в другия край, пред прозорците — където бе видяла доктор Лоренц от покрива — беше самият щурвал, направен от мед и лъскава стомана. От гледката през прозорците госпожица Темпъл разбра, че дирижабълът пада, като бавно се върти.
Пред нея по гръб, с разперени ръце, лежеше Каролин Стърн, на сантиметри от едната й ръка се търкаляше окървавено шило. Надвесена над Каролин, с разрошена коса и обляна в кръв ръка, седеше графиня Лакер-Сфорца. Тя вдигна очи към госпожица Темпъл и каза с презрителна усмивка:
— Я виж, Каролин, това е малката ти повереница.
И заби шипа в гърлото на Каролин с гаден звук, от който госпожица Темпъл потрепери. Неподвижното тяло на госпожа Стърн изобщо не реагира.
— Къде са останалите? — попита графинята със самодоволна усмивка. — Не ми казвай, че си останала само ти. Или щом ти си тук, май е по-точно да се каже, че съм останала само аз. Колко типично!
Тя се изправи и махна с ръка към виещите машини.
— Не че имаше значение — изобщо не ме бе грижа кой е убил Трапинг. Ако този романтичен кретен не беше убил Лоренц и останалите от екипажа и не бе разпалил гнева ми, щяхме да пийнем чай заедно. И всичко това за нищо! Нищо! Искам просто хора, които да мога да контролирам! А сега — чуй само! — Тя махна към стържещите апарати. — С нас е свършено! Това ме прави толкова… безжалостна…
Пристъпи напред и госпожица Темпъл вдигна револвера — все още не бе влязла в кабината, а стоеше на стълбите. Графинята се изсмя, ръката й се стрелна към някакъв лост и го дръпна надолу. С потреперване, което разтресе дирижабъла и запрати госпожица Темпъл чак до най-долното стъпало — болезненото падане бе смекчено единствено от отвратителната възглавница на тялото на първия моряк, — въртеливото движение смени посоката си. Откъм едната перка долетя изпукване. Стържещият шум откъм кабината за управление неприятно се засили. Госпожица Темпъл тръсна глава и чу стъпките на графинята да се приближават към нея по металните стъпала.